На 84-годишна възраст почина големият режисьор Николай Георгиев, съобщиха неговите ученици.
„Днес си тръгна геният на нашето време, бащата на българския експериментален театър, учителят, водачът, Господинът, променил лицето на нова България, посветил живота си на театъра, изследователят на непознатото, мисионерът, Човекът, Будителят в истинския смисъл на думата – Николай Георгиев.
Заедно с него си отива и част от мен, заедно с него си отива част от нас – учениците и последователите му, но заедно с нас остава част от него“, пише във фейсбук Петя Йосифова.
Николай Георгиев е роден е през 1940 г. в село Кулата, Петричко.
Завършва Юридическия факултет на Софийския университет, а година по-късно заминава да учи театрална режисура в школата на Йежи Гротовски във Варшава. През 1968 г. създава първия студентски театър-лаборатория в България, но по идеологически причини се налага да прекрати своята дейност. Мести се да живее в Прага, където става главен редактор на телевизия.
Двадесет години по-късно Георгиев се връща в България и създава Театър-студио 4хС, или Студио за сценични синтетични средства, като театрална паралелка към 22 СОУ „Г. С. Раковски“ в София. Желанието на му е да подготвя артисти, които да могат да боравят с гласа и тялото си и да са достатъчно гъвкави да работят с различни жанрове. Класовете завършват Петя Йосифова-Хънкинс, Иво Димчев, Орлин Павлов, Анна Пападополу, Елена Петрова, Ива Свещарова, Вили Прагер, Ралица Кашова, Стефан Щерев, Йоана Захариева, Антоанета Добрева, Таня Кожухарова и др. През 1994 г. Георгиев въвежда към Пловдивския университет специалността „Сценично синтетично изкуство“, в която продължават своето висше образование голяма част от учениците му в 22 СОУ.
От 1996 до 1999 г. Николай Георгиев е директор на габровския Вариететен театър, а актьорската трупа е съставена от негови възпитаници от 4хС. От януари 1998 г. театърът е със статус „театрална лаборатория“, която извършва „по-перспективна и изследователска работа“. След години на неуспешни преговори с община Габрово за цялостен ремонт на сградата, пострадала през наводнението от 1991 г, през 1999 г. тя е запечатана поради несъстоятелност на материалната база и театърът е закрит.
През 2000 г. по молба на група студенти от Софийския университет и тогавашния ректор проф. Боян Биолчев, Николай Георгиев е поканен да води театъра на Университета. Така се ражда Театър – лаборатория „Алма Алтер“ – живият театър, а няколко години по-късно – двугодишната професионална квалификация „Авторски театър“.
Театърът към Софийския университет „Алма Алтер“ и днес не спира активно да работи, има стотици възпитаници и е носител на много престижни награди по света. За приноса му за развитието на столицата през 2019 г. Николай Георгиев е отличен със Значка на София.
Николай Георгиев е бил и сценарист на над 150 постановки в България и чужбина, показани по цял свят, донесли множество награди и рецензии на международната театрална критика. За своята дейност Николай Георгиев получава призвание на три континента, сред многобройните му награди се откроява отличието за нов театрален език от Международния фестивал за експериментален театър в Кайро, 1999 г. В последните 30 години създава едни от най-устойчивите театрални програми, които се разгръщат между традициите и новаторството, между науката и културата, между изконно българското и космополитната човешка душа.
Като студент във Варшавската театрална академия Николай Георгиев стажува като асистент-режисьор на Кажимеж Деймек. По това време Кажимеж Деймек постига своите театрални идеи и внушения най-вече през фигурата на актьора, пишат от 24часа.бг.
Поклонението пред големия режисьор Николай Георгиев ще бъде в четвъртък в църквата „Свети Седмочисленици“ в 12 часа.
Редакцията изказва съболезнования на близките.
