Успение на Пресвета Богородица е един от дванадесетте най-важни християнски празника, известен още като Голяма Богородица. Всяка година този православен празник, посветен на края на земния живот на Божията майка, се чества на 15 август по нов стил и на 28 август по стар стил.
История на Успение Богородично
Според легендата след смъртта на Христос Божията майка остава да живее в Йерусалим, като се установява в къщата на един от учениците на Исус. Тя прекарвала дните си в молитва и общуване с вярващите, а също така често посещавала Елеонската планина. При последното си посещение на планината по време на молитва тя видяла Архангел Гавриил, който дошъл при нея. От него тя получи маслинова клонка от небето и новината, че житейският й път ще приключи след 3 дни.
Единственото нещо, което тя помоли архангелът да направи, след като научила новината за предстоящата си смърт, било да се сбогува с апостолите, защото по това време те се били разпръснали по цялата земя и Божията майка не можела да ги срещне.
В последния ден от нейния земен път архангелът изпълнил молбата на Божията майка: малко преди Успение апостолите дошли в дома й. В определеното време нейният син слязъл на земята я отвел на небето.
Историята не свършва дотук, защото погребението на Дева Мария, която изглеждала като заспала, а не като умряла, е съпроводено с чудеса. Тялото на Дева Мария е било носено от апостолите, за да я оставят до родителите и съпруга си в Гетсиманската градина. Виждайки как изпращат Дева Мария в последния й път, йерусалимските първосвещеници заповядали шествието да бъде разпръснато. Но тогава от небето се спуснали облаци, които скрили шествието. Според легендата Тома е единственият, който не е присъствал на церемонията. Когато пристигна на планината Гетсимания на третия ден, той поиска да отвори гроба, за да се сбогува с Божията майка. Влизайки вътре, Христовият ученик не видял тялото й – там останала само плащеницата.
Смята се, че Пресвета Богородица е възкръснала и се е възнесла на небето. По-късно тя се явила на апостолите, казвайки им: „Радвайте се! Защото аз винаги съм с вас. Празникът Голяма Богородица е посветен на прехода към вечния живот.
Традиции в деня на Успение Богородично
Успенският пост продължава две седмици и приключва на 15 август. На този ден е позволено да се организират празници, а на трапезата присъстват риба и месо. Това обаче не означава, че можете да прекалявате. Според църковната традиция всичко трябва да бъде умерено. На трапезата трябва да присъства царевица, диня и грозде.
На масата слага обредна питка, приготвена от осветеното брашно. Вечерта преди празника се отслужва литургия.
У нас в църквата „Успение Богородично“ и в Арбанашкия манастир има чудотворни икони на Пресвета Богородица. Хиляди миряни от цялата страна се стичат вечерта преди празника да преспят в манастира. Вярва се, че болнните, които сутринта зърнат иконата, ще се излекуват.
На празник всеки трябва да запали свещ за близките си и да се помоли за тях. Казват се и молитви за здравето на децата, а бездетните се молят да заченат. На празника се дава и курбан за здраве.
На Успение Богородично църквата не налага специални забрани.Миряните може да почистят дома си, но не трябва да се занимава с тежка работа, трябва да избягвате конфликти (нецензурният език също е забранен). Също така на този ден е обичайно да се помага на нуждаещите се, както е правила Богородица приживе.
На този ден се е отбелязвал края на полската работа. Вярвало се, че на тази дата трябва да се ожъне последният сноп.
От деня на Успение Богородично младите започват да си избират половинка. Вярвало се, че през този период самата Дева Мария благославя двойките за щастлив живот, пишат от актуално.ком.
Успение на Пресвета Богородица, подобно на други важни празници, се свързва с някои народни знаци и вярвания. Смятало се, че човек, който нарани краката си на тази дата, няма да види радост дълго време. Затова не трябва да носите тесни и неудобни обувки.
За голям грях се счита и ходенето през утринната роса на Успение Богородично. Студените капки, падащи сутрин върху тревата, се възприемаха като сълзи на земята, която оплаква Богородица.
На този ден празнуват всички с имената Мария, Мариан/а и производните им, Преслав/а, Мариела, Марио.
