Може да е изненадващо да разберете, че има алкохол, който се крие в храната, която считаме, че няма логика да съдържа спиртни напитки. От хляб и плодов сок до кисело мляко и соев сос, някои храни могат дори да съдържат по-високо съдържание на алкохол от някои бири.
Всъщност само един банан може да съдържа приблизително 0,2 процента алкохол, според Abbeycare, рехабилитационна клиника. Зрелите банани могат да имат двойно повече.
Изненадващо, бургери в американски стил са едни от най-лошите нарушители, с до 1,28 процента.
Според германско проучване от 2016 г., публикувано в Journal of Analytical Toxicology, зрял банан съдържа до 0,4 процента алкохол. Проучването също така установи, че:
киселото мляко съдържа 0,02 процента,
хлебчето за бургер съдържа 1,28 процента,
ябълковият сок – 0,026 процента,
портокаловият сок – 0,073 процента и
соевият сос – 2 процента алкохол.
Пшеничният и ръженият хляб съдържат по-малко от 0,29 процента. Това е според проучване от 2016 г., публикувано в Journal of Analytical Toxicology. Регистрираният диетолог д-р Дуейн Мелор от университета Астън в Бирмингам казва: „По време на процеса на втасване хлябът има мая, която ферментира въглехидратите и произвежда алкохол.“ Всички ферментирали храни вероятно съдържат следи от алкохол, според д-р Мелор.
По същия начин плодовият сок може да има скрит етанол. Проучването от 2016 г. също показа, че гроздовият сок съдържа 0,086 процента, портокаловият сок 0,073 процента и ябълковият сок 0,026 процента. А черешовото кисело мляко има 0,02 процента.
Всеки артикул, който е под 0,5 процента, се счита за „безалкохолен“ в Обединеното кралство, докато 1,2 процента се категоризира като „ниско алкохолно съдържание“. Следователно, сами по себе си, тези варианти за храна и напитки са или без алкохол, или с ниско съдържание на алкохол.
Ферментацията е процесът, при който бактериите или дрождите разграждат въглехидратите до захари, които се превръщат в киселина или алкохол – е начинът, по който алкохолът попада в тези продукти.
Например, бананът ферментира, когато дрождите във въздуха реагират със съдържанието на захар в плода, което го кара да ферментира в алкохол и въглероден диоксид. И плодовите сокове са склонни към ферментация по същата причина. Когато сокът се остави в топла среда, дрождите във въздуха превръщат захарите в сока в алкохол. Междувременно соевият сос ферментира като част от производствения процес. Соевите зърна, пшеницата, солта и водата се комбинират и ферментират, което кара нишестето от пшеница да се разгради на захари и да се превърне в алкохол. Докато голяма част от този алкохол се изпарява по време на производството, продуктът все още съдържа 1,5 процента до 2 процента, което добавя към неговия вкус.
