Ако сте фен на сирената, бихте могли да разпознаете швейцарското сирене от километри, благодарение на характерния му вид.
Дупките по цялата му повърхност са нещото, което накара Уолъс и Громит да оприличат луната на сирене и да споделят твърдението, че тя би могла да бъде направена от сирене – но някога замисляли ли сте се защо то изглежда така?
Произхождащото от района на Ементал, Швейцария сирене изглежда нахапано и наполовина изядено от мишки. Но се оказва се, че тези дупки (или както още са наречени „очи“) не са причинени от подла мишка, а имат интересно научно обяснение.
Мехурчетата въглероден диоксид, които се образуват по време на производствения процес, правят дупките на швейцарското сирене. Вкусно, нали?
Propionibacterium shermanii (известен още като Props) е вид бактерия, която успява да се промъкне в суровото мляко, когато кравите се доят (обикновено се среща в сеното, тревата и почвите).
„Процесът на пастьоризация убива бактериите в млякото, включително Propionibacterium shermanii, така че ако пастьоризирано мляко се използва за изработката на Швейцарското сирене, производителите на сирена допълнително добавят такива, така че да се образуват характерните за сиренето „очи“, споделят US Dairy.
„След като швейцарското сирене стане готово, парчетата се поставят в топли помещения, тъй като високата температура спомага за производството на въглероден диоксид от бактериите и също така поддържа правилната консистенция на сиренето.“
Смята се, че тази бактерия допринася и за характерният вкус на сиренето. Сирена като Baby Swiss (вид мънички швейцарски сиренца) не отлежават толкова дълго, което не дава достатъчно време на бактерията да отдели достатъчно въглероден диоксид, затова очите са доста по-малки и вкусът е много по-мек.
За да бъде класифицирано сиренето като традиционно швейцарско, то трябва да отлежава минимум 60 дни.