Тези лоши навици развалят отношенията в екипа и подкопават моралния климат.
Понякога изглежда, че такива служители живеят в град, наречен „Аз-сам-правя-всичко“ . Те бързат, суетят се, шумно декларират натовареността си – но всъщност създават стресираща атмосфера около себе си и допринасят за прегарянето на другите.
Изследванията показват, че когато някой постоянно се хвали, че е зает, колегите му го възприемат като по-малко компетентен и по-неприятен за разговор. Това е така, защото „да си зает“ често изглежда като опит да изглеждаш по-важен, отколкото е в действителност.
Ето три неща, които наистина токсичните служители правят редовно:
1. Те винаги са „на важна среща“ и „не могат да говорят в момента“.
Ако всеки път, когато поздравите такъв човек в коридора, той изрича: „Извинете, по цял ден съм на срещи!“ – това не означава непременно, че е ценен служител. Това може да е банално хвалене с натовареността му.
Да, много компании имат твърде много срещи. Но когато човек прави култ от заетостта си – той просто демонстрира важност. Но колегите са по-склонни да се раздразнят от това, отколкото да се вдъхновят.
2. Тяхната работа е уж по-важна от тази на всички останали.
Този човек се държи сякаш е „перлата в офисната черупка“. Дори ако задачите му са подобни на тези на другите, той ги представя като специални.
Най-вероятно се опитва да бъде корпоративен „инфлуенсър“ – подобно на блогърите, които внушават на абонатите си илюзията за важност. Но в действителност това само подхранва токсичен нарцисизъм и разрушава екипния дух.
3. Гордеят се с това, че работят до късно.
Като например „Останах на работа до десет, защото всичко щеше да се срине без мен“. В действителност това е вредно както за производителността, така и за личния живот.
Проучване на Станфордския университет показа, че след 50 часа седмично работната ефективност спада рязко. А след 55 тя почти изчезва. Такива „работохолици“ са по-уморени, по-раздразнени – и по-малко полезни.
🔹 Разбира се, да си зает е нормално. Но ако човек постоянно говори за това колко е незаменим, колко много прави, как всичко ще спре без него – това вече не е за работа, а за его.
Такива служители създават завишени очаквания, увеличават корпоративната експлоатация и ни пречат да видим реална производителност.
В крайна сметка: Не позволявайте на „заетите хвалби“ да ви отклонят от курса. Тяхната енергия в крайна сметка ще се изчерпи – заедно с илюзиите им за незаменимост.
