„Пот и сълзи“ така известният наш журналист Кеворк Кеворкян озаглави последната си публикация в официалната си фейсбук страница, видяха колегите от пловдив24.бг. Ето я без редакторска намеса:
„След срамни пазарлъци, избраха Киселова за председател на Парламента – и тя веднага реши да се изложи на едро, както се полага на такъв пост. Обеща „пот и сълзи“ – нямало да бъде лесно, „но усилията трябвало да си струват, защото българските граждани искали една държава, която да мисли за тях“.
Пот и сълзи?!
Киселова използва думи на Чърчил – впрочем, съвсем ненужни, неоправдани и неприложими за нашия балкански батак.
И дори не си направи труда да съобщи с половин уста, кой е техният автор.
В първата си реч като министър-председател пред Камарата на общините – 13 май 1940 г., Чърчил казва: „Нямам да предложа нищо друго освен кръв, тежък труд, сълзи и пот.“ Това е една от най-прочутите фрази в световната история.
Киселова безцеремонно ни напомня за нея – може би в някакъв необуздан стремеж да я провидим като нашия Чърчил.
И на кого, всъщност, обещава тя „пот и сълзи“ – на Народа или на себеподобните си?
И дали изобщо й минава през ума, че „пот и сълзи“ трябва да се пролеят най-напред в битката срещу глупостта в Парламента.
В нейният случай, това светкавично отъркване в истинските първенци на политиката издава една особена нагласа.
Но когато самата държава е в състояние на невменяемост, няма как това да не се отрази и на онези, които с една провинциална самонадеяност се сбутват да правят политиката й.
Впрочем, „потта и сълзите“ на Киселова не направиха впечатление на никого в парламентарната зала – и това за сетен път доказва, че думите не струват нищо там.
Киселова стигна и по-далеч: обяви, че не бяга от отговорност и била готова да приеме премиерския пост.
Виж се бе, жена, откъде толкова кураж да поемеш в ръчичките си държавата. За какво я мислите тази държава – за някаква гюдерия ли или за нещо, с което може да се упражнява всеки безцеремонен натрапник.
И как не се намери поне един да откаже държавен пост, да признае, че не е подходящ за него – един Мунчо, който по този начин да протестира срещу случайниците в политиката, срещу позорната й несмисленост.
Трябва да се учреди най-после награда за онзи, който откаже пост – и това трябва да е най-високата награда у нас.
Историкът Пол Джонсън, автор на може би най-добрата биография на Чърчил, цитира следните негови думи: „Всички сме насекоми. Но, според мен, аз съм светулка…“
Имаме късмет, че Киселова веднага не си призна, че също е светулка“.
