Повечето родители се стремят да осигурят на детето си щастливо бъдеще, без да осъзнават, че може би предават старите си рани на детето си. Емоционалните травми, които остават от детството ни, често неусетно влияят на възпитанието ни – и оформят следващото поколение със същата болка. Как да се избегне това?
Осъзнайте отговорността си
Никой не е виновен за собствените си наранявания. Но ако не поемете отговорност за изцелението, те се превръщат в нещо, което боли повече от само вас. Дори и да мълчите, детето го усеща. Той може да започне да се адаптира към вашето емоционално състояние, игнорирайки собствените си нужди.
Тоест, ако има някаква следа или непреработена или непроживена ситуация, която ви е останала от детството, трябва да се оправите и да потърсите помощ, за да не я предадете на децата си.
Да бъдеш честен със себе си е първата стъпка
Задайте си един прост въпрос: „Наистина ли искам детето ми да премине през същите емоции, през които аз трябваше да премина?“ Ако не, тогава е време да поработите върху собствените си убеждения, реакции и навици.
Не търсете компенсация в дете
Често очакваме детето ни да стане „най-добрата версия на нас“: силно, умно, дисциплинирано. Но зад това се крие собствената потребност – да се чувства ценен чрез постиженията на друг човек.
Това не е развитие, а емоционална експлоатация. Детето има право да бъде слабо, да прави грешки и да следва собствения си път.
Контролирайте реакцията – не детето
Започвате ли да викате, да се обиждате, да наказвате с „мълчание“? Често не става въпрос за детето, а за вашата собствена история: как са се отнасяли с вас като дете. Осъзнаването на това е ключът към промяната.
Ако реакцията ви надвишава „степента на вина“ на детето, най-вероятно това е спусък. Източникът му не е детето, а вашият минал опит. Спомнете си как са се държали родителите ви с вас в определени ситуации.
Не се колебайте да поискате помощ
Терапията не е признак на слабост. Това е начин да се превърнеш в баща или майка, който не само храни и облича, но и осигурява емоционална сигурност. Ако нямате възможност да работите с психолог, четете, анализирайте себе си, водете си дневник на емоциите.
Психологичната хигиена е като миенето на зъбите. Редовно и задължително.
Приемете различията на детето си
Не очаквайте детето ви да повтаря вашите ценности. Ако не го приемаш като „различен“, това е сигнал: все още чакаш признание за себе си – чрез него. Но децата не са задължени да прилагат вашите сценарии.
Истинската любов е безусловна подкрепа. Не заради успех, послушание или сходство, а просто защото това дете съществува.
Американската психотерапевтка Лора Маркам, авторка на книгата „Спокоен родител, щастливи деца“, смята, че основната заплаха не е, че не знаем нещо, а че действаме на автопилот.
„Родителите предават на децата си не какво казват, а кои са те. Ако живеете с болка, детето ви ще я усети, дори и да мълчите. Излекувайте себе си – и това ще бъде най-големият подарък за вашето дете.“
