Много ме боли и трябваше да го споделя с някого. Казвам се Нина, родителите ми се разделиха още когато бях дете. Някак приех това, обичах ги и двамата и се радвах на това, те да са щастливи.
Не можах да приема едно – преди няколко години тате си намери приятелка на моята възраст. От тогава почти не го виждам, не общуваме.
Постоянно е някъде с нея, цялото му внимание отива там, живеят заедно. Ако искам да го посетя, може да стане само с предварителна уговорка и в много редки случаи.
Заболя ме ужасно, когато мама ми сподели, че реално той никога не ме е искал. И дори когато е разбрал, че мама очаква бебе – мен, той не го е искал, не се е радвал, не е бил щастлив.
Самата аз се омъжих, поканих го на сватбата си, той не дойде. Появи се и внуче, което той още не е виждал – освен на снимки. Имам прекрасен син, той е всичко за мен, имам и подкрепата на любящия си съпруг.
Всеки път се оправдава когато го помоля да ги запозная, защото той ми е баща и искам да е част от живота ми, от този на детето ми. Не знам къде греша, не знам дали да обвинявам наборката, че ми отне бащата или да приема, че просто той няма бащински чувства към мен.