Асен Василев: Минималната заплата може да достигне 690 евро, базирано на производителността на труда

На фона на продължаващите дебати около размера на минималната работна заплата в България, лидерът на „Продължаваме промяната“ (ПП) Асен Василев представи своя аргумент чрез публикация във Фейсбук. Той акцентира върху потенциала за значително увеличение, позовавайки се изключително на производителността на труда като ключов фактор.

Василев изчислява, че ако се вземе предвид единствено производителността на труда, минималното възнаграждение следва да нарасне с 11,4%. Тази корекция би довела до достигане на средноевропейското съотношение между минимална заплата и производителност, което според него означава месечна сума от 690 евро.

Той отбелязва, че опонентите на по-висока минимална заплата, под 690,44 евро, често се фокусират именно върху този показател. В подкрепа на тезата си, Василев цитира данни на Евростат за 2025 г., които показват, че за всяко евро минимална заплата, българският работник генерира продукция на стойност 6,10 евро. За сравнение, средноевропейският показател е 5,49 евро, румънският – 5,16 евро, а гръцкият и полският – 4 евро продукция.

В своя коментар Асен Василев подчертава, че стремежът към ниски цени на база евтин труд е краткосрочна стратегия, тъй като винаги ще се намери по-евтин пазар – от Азия до Африка в бъдеще. Той твърдо вярва, че просперитетът на българския бизнес и икономиката зависи от създаването на по-добри продукти и постигането на по-висока производителност.

Повишаването на производителността обаче не е задача на работника, а основно отговорност на работодателя, според Василев. То изисква внедряване на по-ефективни производствени процеси, подобряване на механизацията и автоматизацията, както и изграждане на по-силен бранд, вместо да се разчита на конкуренция чрез най-ниска цена.

За да илюстрира своята позиция, Василев дава пример с български работник, чиято производителност на труда рязко се променя от 20 евро на час до 73 евро на час, просто като се качи на самолет от София до Франкфурт. Той обяснява, че тази разлика не се дължи на придобити нови умения или променени навици за два часа полет, а е резултат от работа в по-добър производствен процес с по-висока степен на механизация и автоматизация. Този анализ, посочва Василев, е жизненоважен за премахването на „политическите мантри“ от икономическите решения.

Междувременно, през изминалата седмица правителството и социалните партньори постигнаха съгласие относно нов механизъм за определяне на минималната работна заплата в страната. Съгласно този механизъм, четири индикатора с еднаква тежест ще задават границите, в които минималното възнаграждение може да нараства.

Въпреки постигнатото споразумение за механизма, вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев обяви след среща между представители на правителството, синдикатите и работодателските организации, проведена в Министерството на финансите в петък, че не е постигнато разбирателство и консенсус относно конкретния размер на минималната работна заплата за 2027 г. Донев подчерта, че окончателното решение за размера на минималното възнаграждение за 2027 г. ще бъде взето от правителството.

Дебатът около минималната работна заплата и нейното съотношение към производителността на труда продължава да бъде ключова тема в българската икономика. Докато Асен Василев предлага конкретни числа, базирани на европейски сравнения, процесът на договаряне между правителството и социалните партньори показва, че постигането на консенсус е сложен и многостранен процес, който в крайна сметка ще изисква правителствено решение за бъдещите размери на възнаграждението.