Българската шевица покорява Париж: Елена Китанова превръща традицията в луксозен моден бранд
Елена Китанова, дизайнер и предприемач с корени от Перник, успява да съчетае френската елегантност с българската традиция в своя луксозен бранд Elena Kitanov Paris. Нейните кожени изделия, обогатени с модерни интерпретации на българската шевица, пренасят наследството ни на международната модна сцена. Пътят ѝ от международния бизнес до собственото ателие е вдъхновяващ пример за смелост и предприемачески дух.
От ателиетата в Перник до модните подиуми в Париж, пътят на дизайнерката и предприемач Елена Китанова е история за пресечната точка на изкуството, маркетинга и френското кожарско майсторство. Днес тя е създател на Elena Kitanov Paris – марка за кожени аксесоари, която хармонично съчетава френското „savoir-faire“ в луксозното кожарство с уникални интерпретации на българската шевица. Тази есен Китанова ще бъде сред лекторите на Forbes Women Forum 2026, което ще се състои в София на 22 октомври. Дизайнерката сподели пред БТА, че ще участва в панела, озаглавен „Какво, ако започна отначало? От успешна кариера към собствен бизнес – за риска, смелостта и решенията зад промяната“. Тази тема е пряко отражение на нейния личен опит, тъй като след години в маркетинга и международния бизнес във Франция, тя взима решение да промени кариерата си и да създаде собствен бранд.
От корпоративния свят към творческата свобода
Елена Китанова заминава за Франция през 2001 г., едва 19-годишна, с амбицията да учи дизайн. Въпреки високите такси за специализирано образование, които променят първоначалните ѝ планове, тя се ориентира към маркетинга и международната търговия. Завършва магистратура, а по-късно придобива и втора магистърска степен по дигитален маркетинг. Годините, прекарани в международния бизнес и развитието на различни брандове, я водят до ключовото решение да основе Elena Kitanov Paris. Това връщане към корените на интереса ѝ към дизайна и работата с кожа е подкрепено от едногодишно професионално обучение по „maroquinerie“ (кожарство) в Париж, под ръководството на ментор с богат опит във френската луксозна индустрия. Успешно положеният изпит ѝ носи френската професионална квалификация CAP Maroquinerie от Académie de Paris. При създаването на своята марка, Китанова търси уникален начин да се отличи в силно конкурентния пазар на кожени изделия. Вдъхновението идва от българските ѝ корени и идеята да съчетае традицията на шевицата с майсторството, усвоено във Франция. „Исках да съчетая две традиции, два типа майсторство – френското кожарство и българската шевица“, споделя тя.
Българската шевица – модерен прочит и изкуство
В своите творения Китанова не пренася буквално традиционните мотиви върху чантите. Вместо това, тя ги стилизира и преработва, интегрирайки ги като неделима част от съвременния дизайн. В някои от моделите, бродерията се изработва със специални метализирани корди, превръщайки се в декоративен елемент, вграден директно в кожата. „Шевицата стана като едно метално бижу, което е вградено в чантите“, обяснява дизайнерката. При други изделия, мотивите са умело разположени под капака на чантата, където френска техника създава ефект на релеф. Докато основният силует на аксесоарите остава, шевиците получават разнообразни и иновативни интерпретации. За Елена Китанова, целта е българското наследство не просто да бъде съхранявано в първоначалната си форма, а да продължи да се развива и да достига до по-широка и нова публика. Това определя и нейната визия за изделията – те не са просто допълнение към облеклото, а мощно средство за изразяване на индивидуалност. „Не просто да си купят някаква чанта, която да допълни тоалета, а нещо, което наистина да ги изяви“, категорична е тя.
От концепция до завършен шедьовър
Китанова е създала няколко колекции, включително арт серии, при които всяка чанта носи индивидуален номер. В някои от проектите си тя работи в тясно сътрудничество с майка си Татяна. Заедно те разработват иновативни техники за художествена обработка на кожата, използвайки различни цветове, метализирани листа и вакси. Металните компоненти при определени изделия също се обработват ръчно, с благородна позлата от каратово злато и свободно сребро. „Това прави чантата истинско бижу“, разказва Китанова.
Други колекции са фокусирани върху бродерията, където основните силуети се запазват, но българските мотиви са преосмислени по различен начин. Прототипите се разработват в Париж, след което дизайнерката си сътрудничи с внимателно подбрани ателиета в различни европейски страни. Изработването на един модел може да отнеме около седмица. По думите ѝ, решението да работи в Европа е продиктувано от желанието да запази традициите и високото качество на местното кожарско майсторство. За лимитираните си колекции, Китанова използва и висококачествени кожи, останали от производството на водещи френски луксозни къщи, давайки нов живот на неизползвани материали в своите ограничени авторски серии. Elena Kitanov Paris представя своите продукти предимно онлайн. В Париж, Китанова периодично организира временни изложбени пространства съвместно с други дизайнери. Нейни творения са били показвани както в България, така и в Япония. Един от нейните уникални аксесоари е подарен на Лили Иванова по случай концерта на певицата в зала „Олимпия“ в Париж на 24 май тази година.
Международно признание и българска гордост
В началото на април тази година, Elena Kitanov Paris бе удостоена със званието „Лауреат“ на форума „Excellence Entrepreneuriale des Diasporas Francophones“, проведен в Conseil économique, social et environnemental (CESE) в Париж. Отличието е връчено от Румяна Чеков, икономически и търговски съветник към Посолството на Република България в Париж, от името на посланика на България във Франция, Радка Балабанова.
За Китанова, това признание е особено ценно, тъй като подчертава присъствието на българските културни мотиви в нейната работа. „Това наистина сложи България на преден план. Показва, че и в българската шевица има развитие“, коментира тя, изразявайки гордост от международното утвърждаване на българското наследство.
Преодоляване на предизвикателствата и силата на волята
Зад решението да стартира собствен бизнес стоят повече от две десетилетия живот и професионална реализация във Франция. Китанова открито признава, че началото е било трудно. Адаптацията към нова култура и необходимостта да доказва професионалните си качества като чужденец изискват огромно постоянство и допълнителни усилия. „Ако трябва да направим сравнение между французойка и чужденка, чужденката трябва да се доказва два-три пъти повече“, подчертава тя.
През годините, въпреки многократните си обмисляния да се върне в България, тя взима решение да остане и да продължи своето развитие във Франция. „Много пъти съм искала да се върна обратно, но съм си казала, че въпреки препятствията и трудностите трябва да остана. И така със силна воля останах 25 години“, разказва Китанова. Нейният съвет към младите хора, които желаят да учат или да изградят професионален път извън България, е да бъдат подготвени за трудностите и да не се отказват при първите препятствия.
Корените от Перник – източник на вдъхновение
Като дете, Елена прекарва много време с майка си в ателиетата на ОДК, където за първи път се докосва до различни материали, включително кожа. „Непрекъснато бях с майка си. Тя ме водеше в ателиетата, където имаше най-различни материали. Тогава за първи път пипнах кожени материали и започнах да правя различни неща с тях“, спомня си Китанова. Първоначално изработва дрехи за куклите си, а по-късно създава хартиени прототипи на обувки, които продава в книжарница в Перник, правейки така първите си стъпки в предприемачеството. Следват експерименти с чанти, създавани интуитивно, без формално образование в кожарството.
Семейната среда оформя и нейното отношение към формата, материала и детайла. „Те ме научиха да гледам различните неща в природата, да различавам бялото в бялото, да виждам неща, които другите не виждат. Научиха ме и да правя от дефекта ефект“, разказва Китанова за въздействието на родителите си. От детството датира и връзката ѝ с българската шевица. Бабите ѝ я учат да шие и бродира, а част от семейните образци са съхранени и до днес. Години по-късно, именно тази традиция се превръща в една от основните отправни точки в нейната дизайнерска дейност.
Перник – градът, който продължава да вдъхновява
След 25 години във Франция, Елена Китанова продължава да се връща в родния си град и да следи неговото развитие. Според нея, Перник придобива по-модерен облик, а културният живот е сред сферите, в които се появяват креативни и новаторски идеи. „Може да се каже, че е станал красив и привлекателен център, особено за младите хора. Приятно ми е да се връщам в него и всеки път да забелязвам тези промени“, казва тя.
Като особена ценност за града, дизайнерката изтъква Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“. Тя смята, че събитието е ярък пример за това как местната традиция може да се превърне в културен език с международна видимост. „Макар и бавно, има процеси и се върви напред. Това много ми харесва“, допълва Китанова, виждайки потенциал и развитие в родния си край.
Историята на Елена Китанова е доказателство, че с отдаденост и иновативен подход българското културно наследство може да намери своето място на световната сцена, превръщайки се от традиционен мотив в луксозен и разпознаваем моден символ. Нейният успех показва как личната история, упоритият труд и смелостта да следваш мечтите си могат да доведат до международно признание, свързвайки Перник с Париж чрез изкуството на шевицата.
