Експерт настоява: Нискоемисионната зона за автомобили в София трябва да стане целогодишна
Въпросът за качеството на въздуха в София продължава да бъде от ключово значение за здравето на жителите на столицата. На фона на целогодишното замърсяване с азотен диоксид, което често надхвърля нормите, особено по основните булеварди, се издига призив за по-решителни мерки. Ивайло Хлебаров, съветник на Столичната община по въпросите на атмосферния въздух, настоява за трансформирането на досегашната тримесечна нискоемисионна зона в целогодишна.
Според Хлебаров, замърсяването с азотен диоксид е целогодишен проблем и стойностите му надвишават нормата, особено в близост до големите булеварди в София. Актуалната нискоемисионна зона за автомобили, която функционира в рамките на три месеца, следва да бъде разширена до целогодишна, заяви той пред медиите. Експертът взе участие във форум за журналисти в Лондон тази седмица, организиран от глобалната мрежа "Брийт ситис" (Breathe Cities), където София е важен партньор наред с градове като Лондон, Париж, Милано и Варшава.
Въвеждането на нискоемисионната зона в столицата, действаща от декември до февруари, доведе до около 10% намаление на замърсяването с азотен диоксид, което е обнадеждаващо начало. Въпреки това, Хлебаров подчерта, че са необходими много по-мащабни и бързи действия. Той акцентира върху факта, че проблемът е преди всичко здравен, а не технически. "Всеки има нужда от чист въздух и при положение, че въздухът в София не е достатъчно чист, има нужда от действия", заяви съветникът.
Ивайло Хлебаров препоръчва основният стимул да бъде насочен към развитието на обществения транспорт като гръбнак на транспортната система в София. Необходимо е подобряване на връзките между различните видове транспорт и разписанията, за да станат по-удобни за гражданите, както и откриване на нови линии.
Освен подобряването на градския транспорт, експертът е на мнение, че са нужни рестрикции и ограничения, които да намалят използването на личните автомобили поне за част от пътуванията в града. Това е ключово за постигане на осезаемо подобрение на качеството на въздуха.
Като добър пример за политическа воля и успешни мерки за чист въздух, Хлебаров посочи Лондон. "През последните години Лондон показва, че това е възможно", коментира той. Въпреки че е огромен град, Лондон е вдъхновяващ пример с комбинирането на нискоемисионна зона с такса за задръстване. Съветникът изрази съжаление, че в София все още липсват подобни мерки. Над 200 града в Европа вече прилагат нискоемисионни зони, сред които Мадрид, Осло и Стокхолм, което предоставя богат опит за черпене. "Можем да черпим много опит от тях, стига да имаме желание да го направим и да видим как той може да бъде приложен в цяла България, не само в София", добави Ивайло Хлебаров.
Експертът определи системата за измерване на замърсяването на въздуха в София като добра, макар и с някои изключения – станциите в "Павлово" и "Младост", които не отговарят на законовите изисквания за трафик станции. Тази несъвместимост е призната и от Министерството на околната среда и водите. Въпреки това, той смята, че системата е сравнително добра и може да бъде изключително полезна, ако се комуникира ефективно чрез индекс за качеството на въздуха. Данните биха могли да се използват за моделиране на замърсяването в реално време или за изготвяне на точни прогнози за следващите дни.
Хлебаров подчерта и нуждата от по-добра реакция при аварийни ситуации. "Защото когато стане авария, не можем да разчитаме на нормите, които се отнасят за цяла година. Аварията се случва в рамките на часове или ден-два и след това приключва. Ако чакаме да видим средногодишните стойности, вече сме пропуснали момента за реакция", обясни той. Затова са необходими механизми за бърза реакция при извънредни ситуации, като например пожара в София преди няколко седмици.
Според него, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) не са реагирали адекватно при пожара в базата за отпадъци на "Екобулпак" в началото на месеца. "Основното послание от тях беше, че няма проблем с въздуха и че всичко е наред. Няма как да е наред, когато в продължение на десетки часове горят тонове пластмаса и във въздуха се отделят хиляди различни вещества, от които се измерват едва няколко, а още по-малко се контролират", заяви експертът. Този случай е показал липсата на адекватни механизми и протоколи за реакция. Единствено Столичната община, макар и с известно закъснение, е успяла да реагира ефективно и да даде насоки на гражданите какво да предприемат през деня, когато замърсяването вече е било осезаемо, допълни Ивайло Хлебаров.
Усилията на София и постигнатите резултати
София е първият град в Югоизточна Европа, който въвежда нискоемисионни зони както за транспорт, така и за отопление, отбеляза кметът на София Васил Терзиев по време на откриването на форума "Клийн еър хъб" (Clean Air Hub) през юни, част от Седмицата на климата в Лондон (London Climate Action Week).
Данните от последния отоплителен сезон ясно показват, че комплексният подход на Столична община дава резултати. София е регистрирала 22% спад на средната концентрация на фини прахови частици (ФПЧ10) и 52% по-малко дни с превишения на нормите за качество на въздуха спрямо предходната зима. Отбелязан е и 42% спад на нарушенията в т.нар. малък ринг на нискоемисионната зона за автомобили, което е доказателство, че най-замърсяващите превозни средства остават извън централната градска част.
Какво представлява нискоемисионната зона в София?
Забраната за влизане в централната част на града с цел подобряване на качеството на въздуха е в сила през зимните месеци – от 1 декември 2025 г. до 28 февруари 2026 г.
Малкият ринг, където е в сила забраната, е ограничен между булевардите "Васил Левски", "Патриарх Евтимий", "Ген. Скобелев", "Сливница" и улица "Опълченска".
Големият ринг обхваща територията, заключена между бул. "Сливница", бул. "Данаил Николаев", бул. "Ситняково", бул. "Михай Еминеску", бул. "П. Яворов", бул. "Никола Й. Вапцаров", ул. "Атанас Дуков", ул. "Люба Величкова", ул. "Сребърна", бул. "Х. Ибсен", бул. "П. Ю. Тодоров", бул. "И. Е. Гешов" и бул. "К. Величков".
Нарушенията на правилата се наказват съгласно чл. 41а и чл. 41б от Закона за чистота на атмосферния въздух. Актовете се издават от Столичния инспекторат, а глобите за физически лица стартират от 20 евро.
В заключение, въпреки постигнатите частични успехи в борбата със замърсяването на въздуха в София, експертите настояват за по-амбициозни и постоянни мерки. Разширяването на нискоемисионната зона до целогодишна, активното развитие на обществения транспорт и подобряването на системите за бърза реакция при инциденти са ключови стъпки към осигуряване на по-чиста и здравословна градска среда за всички жители на столицата.
