Ивайло Мирчев: Общ президентски кандидат между „Демократична България“ и ГЕРБ е невъзможен; повдига въпроси за „Лукойл“ и американските самолети

В предаването „Тази събота и неделя“ по bTV, съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев разгледа актуални политически теми, включително предстоящите президентски избори и възможността за общи кандидатури. Той засегна и чувствителни въпроси като разполагането на американски самолети-цистерни в България и съмненията около дейността на рафинерията „Лукойл“.
Невъзможен общ десен кандидат с ГЕРБ
Съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев заяви категорично, че към настоящия момент е невъзможно да има общ десен кандидат за президент, излъчен от коалиция „Демократична България“ и ГЕРБ. По думите му, в ГЕРБ са наясно с тази ситуация и с причините за нея.
„Когато твоето правителство изкара стотици хиляди хора по улиците, защото си бил символ на този корупционен модел, и изведнъж да заявиш, че си скъсал с Пеевски, че вече си десен и ще се бориш с корупцията – това не звучи искрено дори за първокласник. Какво остава за хората, които трябва да излязат и да гласуват“, коментира Мирчев.
Подготовка за президентските избори и профил на кандидата
Мирчев отбеляза, че „Демократична България“ е започнала подготовката за президентските избори още преди две години. Той подчерта ангажираността на екипа си, като голяма част от хората няма да ползват отпуск през август, за да подпомагат организацията на вота.
На въпрос относно Андрей Гюров като потенциален кандидат за президент, Мирчев отговори: „Не искам да навлизаме в имена. Това, което обаче мога да кажа, е, че в „Демократична България“, заедно с „Продължаваме промяната“ и Форума за демократични действия, гледаме в една посока.“
Ивайло Мирчев изрази убеждението си, че Андрей Гюров би бил отличен български президент, тъй като вече се е доказал като държавник. Дали и кога той ще се кандидатира, е лично решение на Гюров, което ще бъде обявено публично.
Според Мирчев е важно да има кандидат, който да застане пред българските граждани със спокойствие, най-вероятно излъчен от инициативен комитет, и в когото българите да видят алтернатива на сегашния президент Йотова.
Ролята на вицепрезидента Йотова и изборът пред гражданите
Мирчев призна, че вицепрезидентът Йотова е взела правилното решение за служебния кабинет. Той припомни, че за провеждането на честни избори отговорност са поели няколко души: Йотова, която е избрала Гюров за премиер, и самият премиер Гюров, който е съставил кабинет с Емил Дечев и Георги Кандев, свършили „цялата работа“. От друга страна обаче, Мирчев изтъкна, че след спечелването на изборите от Румен Радев, вицепрезидентът Йотова се е превърнала в „човека, на когото му се дават документи, тя просто бие печата и всичко продължава напред“.
На 25 октомври българските граждани ще трябва да си отговорят на въпроса какъв президент желаят – продължаване на мандата на Румен Радев и евентуален трети мандат, или президент, който да се превърне във фигура, противопоставяща се на едноличната власт в България.
Американските самолети-цистерни в Безмер
В хода на разговора, Ивайло Мирчев засегна и темата за американските самолети-цистерни, разположени в авиобаза „Безмер“. Той увери, че няма пряка военна опасност за жителите на Безмер, но винаги са възможни различни хибридни атаки. „Ние сме били в тази хипотеза през цялото време“, отбеляза той, добавяйки: „Аз не мисля, че опасенията на хората в Безмер са правилни в случая, защото в крайна сметка България е стратегически съюзник на САЩ.“
Мирчев разкритикува начина, по който е взето решението за самолетите. Той посочи, че то е гласувано от Комисията по отбрана, без нейните членове да са били запознати с какъвто и да е анализ. Министърът е представил решението с думите „трябва да вземем това решение“, след което комисията го е одобрила. Поради тази причина от „Да, България“ са се въздържали от гласуване, като са поискали секретния доклад на военно разузнаване. Докладът им е бил предоставен малко преди гласуването на следващия ден, като от него е станало ясно, че „няма нищо, което да е секретно“.
Връзка между самолетите и „Лукойл“
Ивайло Мирчев повдигна въпроса дали решението за американските самолети-цистерни е свързано с дейността на „Лукойл“. Той цитира разследване на „Бърд“, което показва, че два дни след среща с „Литаско“ и взетите на нея решения, е получено писмо от британското посолство. В него се изразяват съмнения, че в бургаската рафинерия се преработва руски петрол. „Ние проверихме сведенията на „Бърд“ и те се потвърждават, затова поискахме изслушване на икономическия министър и го чакаме в парламента след т.нар. ваканция“, обясни Мирчев.
Ситуацията се усложнява с нови писма: на 7 юли пристига още едно писмо от Великобритания със същите опасения. На 14 юли пък е получено писмо с шест въпроса от САЩ, изразяващи съмнения за претоварване на руски петрол в открито море (със казахстански сертификати), както и контрабанден иракски петрол, като всичко това е предназначено за рафинерията на „Лукойл“ в Бургас. Мирчев подчерта, че ако съюзниците ни не са имали тези подозрения, нямало е да изпращат писма, тъй като „обикновено, когато задават въпрос, те знаят отговора“. Той призова министъра да отговори писмено преди ваканцията или чрез интервюта.
„Ако решенията за самолетите-цистерни са функция на това, че са ни хванали като малките деца да преработваме руски петрол, защото някой си прави някаква схема, това няма да е добре за България“, коментира той, добавяйки: „Имам обосновани съмнения, че в „Лукойл“ се преработва руски петрол.“
Заплахи и хибридни атаки
Мирчев категорично отхвърли твърденията на националистически партии, че от Иран ще бъде изстреляна ракета, която ще падне в България, определяйки ги като „абсолютно несериозни“. Той увери, че пряка военна заплаха за България няма, не заради собствените ни възможности за противовъздушна отбрана, а заради разгърнати такива на нашите съюзници. „Голямото предизвикателство са хибридните заплахи и българските служби трябва да си свършат работата, те имат такива възможности и трябва да се задействат“, заключи Ивайло Мирчев.
В обобщение, Ивайло Мирчев очерта сложна картина на политическите процеси в България, като акцентира върху необходимостта от прозрачност и отговорност. От невъзможността за общ десен кандидат до съмненията за злоупотреби с петрол и хибридните заплахи, неговите коментари подчертават предизвикателствата, пред които е изправена страната в контекста на предстоящите избори и геополитическите реалности.