Правителството прие нова Национална концепция за регионално развитие до 2040 г.

Българското правителство прие важен стратегически документ – Националната концепция за регионално и пространствено развитие (НКРПР) за периода 2026-2040 г. Този план е създаден с амбицията да трансформира икономическия и социален облик на България през следващите десетилетия. Основната му цел е да осигури по-балансирано и устойчиво развитие на всички региони, като същевременно се подобри жизненият стандарт и достъпът до качествени услуги за всеки гражданин.

Проектът на НКРПР предвижда намаляване на териториалните дисбаланси в страната. Той беше одобрен от Министерския съвет, както съобщиха от неговата пресслужба. Стратегическият документ е дело на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), финансиран по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. Концепцията очертава дългосрочната визия, главните цели и приоритети за развитие на цялата територия на България, надграждайки предишната концепция за периода 2013-2025 г. с нови инструменти и мерки. Тези нововъведения са съобразени със съвременните предизвикателства като демографските промени, регионалните неравенства и ускорения зелен и цифров преход в Европейския съюз.

Четири ключови цели за бъдещето

Националната концепция за регионално и пространствено развитие е структурирана около четири стратегически цели: териториално сближаване, икономическо сближаване, социално сближаване и растеж, както и екологична устойчивост. В сравнение с предходната Национална концепция за пространствено развитие (2013-2025 г.), настоящата структура е оптимизирана за по-голяма яснота и по-ефективно прилагане на политиката за регионално развитие. Важно нововъведение е включването на целта „Екологична устойчивост“, което подчертава значението на ускорения зелен и цифров преход и нуждата тези процеси да имат ясно изразено териториално измерение. По този начин стратегическият документ осигурява приемственост, като същевременно интегрира новите приоритети, както на европейско, така и на национално ниво.

Ново райониране за по-ефективно развитие

Концепцията взема предвид текущата промяна в обхвата на регионите за планиране на ниво 2, чието приключване се очаква в началото на 2027 г. Това гарантира, че предложените териториални модели, приоритети и индикатори ще бъдат съвместими с новата конфигурация на регионите за планиране от ниво 2, осигурявайки солидна основа за бъдещи регионални стратегии и програми.

Тази промяна е важна стъпка към повишаване ефективността на системата за регионално развитие и отразява стремежа на държавата да предостави адекватна законова и политическа рамка. Новото райониране ще създаде предпоставки за по-прецизни и целенасочени политики в сферата на инвестициите, инфраструктурата и иновациите. Очаква се намаляването и окрупняването на броя на регионите от ниво 2 чрез обединяване на територии със сходни характеристики да доведе до по-ефективно планиране и управление на ресурсите, намаляване на вътрешнорегионалните дисбаланси и повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на регионите както в национален, така и в европейски контекст.

Подробности за стратегическите цели

• Териториалното сближаване се стреми към укрепване на мрежата от градски центрове, подобряване на свързаността и функционалната интеграция между отделните територии, както и по-активно участие на българските региони в европейските и трансграничните пространства.
• Икономическото сближаване ще стимулира икономическия растеж и по-ефективното използване на вътрешния потенциал на регионите. Това ще се постигне чрез инвестиции, иновации и повишаване на производителността, с основен фокус върху ограничаване на икономическите различия.
• Социалното сближаване и растеж си поставя за цел намаляване на социалните неравенства, преодоляване на неблагоприятните демографски тенденции и осигуряване на равен достъп до услуги. Това ще стане чрез развитие на човешкия капитал и подобряване на качеството на жизнената среда.
• Екологичната устойчивост акцентира върху интегрирането на климатичния и екологичния аспект като хоризонтален принцип във всички политики с териториално измерение.

Роля и амбиции на Концепцията

Националната концепция ще има ключова роля при програмирането на политиката за сближаване след 2027 г., както и при дефинирането на националните стратегически приоритети за териториално развитие. Сред основните приоритети са инвестициите в човешкия капитал, регионите и институциите, подкрепата за регионално сближаване, намаляването на различията между регионите, образованието, уменията и социалното включване. Една от амбициите е София да се утвърди като водещ център в Югоизточна Европа, докато останалите региони постепенно да достигат европейските стандарти.

Фокус върху свързаност и координация

Специален акцент е поставен върху териториалното сближаване, което ще се осъществи чрез ефективни връзки между регионите, значително подобрена транспортна и цифрова свързаност, както и устойчиво използване на природния, културния и човешкия потенциал. Документът гарантира стратегическа съгласуваност между всички нива на управление – национално, регионално и местно. Концепцията насърчава регионалното и трансгранично сътрудничество, засилването на териториалното измерение на секторните политики, междусекторната координация, както и развитието на полицентричен модел с йерархизирани градски центрове и ефективното прилагане на интегрирания териториален подход.

Концепцията обхваща широк спектър от политики, включително интегрирано пространствено планиране, което означава интегриране на териториалния аспект във всички секторни политики. Тя предвижда равни възможности за развитие за всички граждани, подкрепа за зелени технологии, насърчаване на кръговата икономика, намаляване на въглеродните емисии, повишаване на ресурсната ефективност и ефективно управление на екологичните, ландшафтните и културните ценности в териториален контекст.

За проследяване на напредъка към целите за 2030 и 2040 г. и за възможност за своевременни корекции, е разработена детайлна система от индикатори за мониторинг. Тези индикатори обхващат демографски, социално-икономически, инфраструктурни, екологични и пространствени аспекти.

Финансирането на предвидените мерки може да идва от различни източници, включително държавния и общинските бюджети, частни инвестиции, фондове на Европейския съюз, различни финансови инструменти и международни финансови институции. Според пресслужбата на Министерския съвет, конкретните ресурси ще бъдат детайлно описани в документите за стратегическо планиране на регионално и общинско ниво.

Важно е да се отбележи, че проектът на Националната концепция за регионално и пространствено развитие за периода 2026-2040 г. беше публично достъпен за обсъждане в Портала за обществени консултации още през април.

С приемането на Националната концепция за регионално и пространствено развитие до 2040 г. България прави решителна стъпка към по-балансирано и устойчиво бъдеще. Документът не само надгражда предишни стратегии, но и интегрира съвременни европейски и национални приоритети, като поставя основите за целенасочено преодоляване на регионалните дисбаланси и повишаване на качеството на живот в цялата страна.