Кристин Лагард: Повишаването на лихвите бе жизненоважно за овладяване на инфлацията до 2028 г.

Европейската централна банка (ЕЦБ) даде старт на своя ежегоден икономически форум в португалския курорт Синтра, където водещи финансови експерти обсъждат бъдещето на паричната политика. В откриващата си реч президентът на институцията Кристин Лагард очерта прехода към по-традиционни методи за управление на икономиката след дълъг период на извънредни мерки.
Завръщане към основите на паричната политика
Според Кристин Лагард, след повече от 15 години, изпълнени с последователни кризи, еврозоната най-накрая се завръща „към основите“. Тя посочи, че след изпитанията на дълговата криза, пандемията и енергийния шок, ЕЦБ отново може да разчита на своя фундаментален инструмент – лихвените проценти. Това бележи край на ерата, в която се налагаше използването на нетрадиционни механизми като мащабно изкупуване на активи, дългосрочно рефинансиране на банковия сектор и сложни предварителни насоки за пазарите.
ЕЦБ вече не разчита на извънредни инструменти за подкрепа, а се фокусира върху стабилизирането на цените чрез прецизно калибриране на лихвените нива.
Въпреки това Лагард подчерта, че светът не се е върнал към спокойствието отпреди кризите. Икономическата среда сега е белязана от по-чести сътресения, които изискват по-висока устойчивост и внимателна реакция от страна на централните банкери. Правилното определяне на политиката в тази междинна ситуация става критично важно за стабилността на общността.
Уроците на непредсказуемостта
Като доказателство за сложната обстановка, ръководителят на ЕЦБ даде примери с международните търговски отношения и геополитиката. Тя припомни, че въпреки прогнозите за отслабване на еврото заради американските мита, единната валута всъщност поскъпна. Инвеститорите преразгледаха позициите си, а липсата на ответни мерки от страна на ЕС и засилените разходи за отбрана помогнаха за смекчаване на негативните ефекти.
По отношение на енергийния пазар Лагард отбеляза влиянието на конфликта в Близкия изток. През март цените на петрола достигнаха близо 120 долара за барел при песимистични прогнози за още по-голям ръст. Благодарение на временното мирно споразумение от миналата седмица обаче, котировките паднаха до около 73 долара, макар и при висока степен на несигурност за бъдещето.
Нов модел за вземане на решения
ЕЦБ е внедрила две ключови промени в своя аналитичен процес. Първата включва използването на данни в реално време и детайлни прогнози за цените на енергоносителите. „Вече не се налага да прибягваме до нетрадиционни инструменти. Макар да разполагаме с тях, вече можем да се съсредоточим върху стабилизирането на инфлацията, като използваме лихвените проценти като основен инструмент“, обясни Лагард.
Втората голяма промяна е системното разглеждане на различни икономически сценарии. Вместо само една основна прогноза, Управителният съвет вече оценява и варианти с по-бързо отшумяване на геополитическото напрежение. Лагард бе категорична, че последното повишение на лихвите не е било просто застраховка: „Това не беше повишение като застраховка“. Анализите са показали, че без това действие инфлацията е щяла да остане над целта от 2% не само през 2027 г., но и през 2028 г.
В заключение президентът на ЕЦБ потвърди, че ерата на предварителните насоки е приключила. Бъдещите стъпки ще се решават на всяко отделно заседание въз основа на три критерия: инфлационните перспективи, динамиката на базисната инфлация и ефективността на трансмисията на паричната политика към икономиката.
Тазгодишният форум в Синтра, преминаващ под наслов „Оформяне на бъдещето на Европа: иновации, растеж и стабилност“, ясно показа, че ЕЦБ залага на гъвкавост и прецизност. Чрез комбиниране на традиционни инструменти с модерен анализ на данни, институцията се стреми да гарантира, че инфлацията ще се върне към целевите нива до края на 2027 година.