Три седмици преди президентския вот: Скандалите изместиха големите теми от кампанията

Три седмици преди президентските избори на 25 октомври политическата кампания навлиза в значително по-напрегната фаза. Вместо спорът да се води основно около правомощията на държавния глава, външната политика и бъдещето на президентската институция, все по-голяма част от публичното пространство е заета от криминални случаи, обществени поръчки и взаимни политически обвинения.

Какво стои зад това изместване на дневния ред и възможно ли е сблъсъците да продължат и след президентските избори? Темата коментираха политолозите Цветанка Андреева и Теодор Славев пред bTV.

В надпреварата за президент и вицепрезидент участват 27 кандидатски двойки. До изборния ден остава сравнително малко време, но част от избирателите все още не са взели окончателно решение.

Криминалните случаи вече са част от политическия разговор
Според Теодор Славев включването на криминални сюжети в предизборната битка не е нещо непознато.

Като пример той посочи обществените реакции след убийството в Пловдив. Около случая според него бързо са се оформили две крайни тези – че случилото се показва разпад на държавността или, в противоположната посока, че институциите са доказали ефективността си, след като заподозрян е бил установен за кратко време.

Славев смята и двете оценки за прекалено крайни.

По-същественият въпрос според него е как завършват подобни случаи, след като първоначалното обществено внимание отшуми – дали разследването достига до съд и дали обществото получава ясен отговор за случилото се.

Политологът припомни и други скандали, появявали се в периоди на политическо напрежение, сред които т.нар. „Хемусгейт“.

Спорът за обществените поръчки също влиза в кампанията
Друга тема, която вече се превръща в част от политическото противопоставяне, е казусът с обществените поръчки за мантинели.

Цветанка Андреева коментира публичните твърдения за сериозно увеличение на цените и постави въпроса кой носи отговорност за начина, по който се разходват публичните средства.

Според нея, когато политически сили поставят борбата с корупцията и зависимостите сред основните си цели, трябва да бъде търсена отговорност и от институциите и длъжностните лица, които непосредствено управляват обществения ресурс.

Андреева разглежда част от настоящите конфликти като елемент от значително по-голямо политическо противопоставяне, което според нейната оценка няма да приключи автоматично с президентските избори.

В анализа си тя засегна и убийството в Пловдив в контекста на по-широкия обществен дебат за възможни зависимости между бизнес, престъпност и политика. Това представлява политическа интерпретация на Андреева, а не установен факт по конкретното криминално разследване.

Могат ли скандалите да отблъснат избирателите?
Натрупването на обвинения и скандали крие и друг риск.

Според Теодор Славев част от гражданите могат да бъдат демотивирани от кампания, доминирана от криминални сюжети и взаимни атаки, вместо от разговор за конкретни политики и правомощията на бъдещия президент.

Политологът отбелязва и че негативните кампании невинаги постигат резултата, който инициаторите им очакват.

Когато една атака бъде възприета от обществото като опит за черен пиар, тя може да има обратен ефект и вместо да навреди на атакувания политически противник, да мобилизира част от неговите симпатизанти.

Битката може да се окаже по-голяма от президентските избори
Според коментарите на политолозите зад част от настоящите публични сблъсъци стоят процеси, които не се изчерпват с това кой ще спечели президентския вот.

Разместването на политически партньорства, противопоставянето между управляващи и опозиция и споровете около действията на институциите могат да останат част от политическия дневен ред и след 25 октомври.

Засега кампанията остава силно фрагментирана, а много от кандидатите разчитат предимно на собствените си партийни ядра.

Има обаче и хора, които все още не са решили окончателно дали и за кого ще гласуват. Именно затова събитията през оставащите седмици могат да окажат влияние върху нагласите им, без ефектът да може да бъде предвиден предварително.

Големият въпрос до изборния ден остава дали кандидатите ще успеят да върнат разговора към ролята на президента и своите конкретни приоритети, или скандалите и взаимните обвинения ще продължат да определят дневния ред на кампанията.