Еньовден е езическо тържество, което по стар български обичай се отбелязва на 23 срещу 24 юни.
На самия празничен ден не бива да допускаме в ума ни да има негативни и отрицателни мисли, тъй като е възможно някоя от тях да се сбъдне.
Народните вярвания твърдят, че това е най-дългият ден от годината, а именно през него слънцето разкрива цялата си сила, след което започва бавно да намалява.
Билките през този ден се берат от жени, баячки, знахарки и млади моми, те трябва да наброяват общо 77 и половина. Първите лекуват някои определени болести, а половинката е лек за страшната и нелечима болест.
Наслука се бере тази билка, тъй като обичаи твърдят, че момите трябва да бъдат със затворени очи.
От набраните билки се правят китки, чийто брой трябва да е равен на този на членовете на семейството. Завръзват се с червен конец, оставят се да пренощуват отвън. На сутринта се извършва ритуал – гадаене за здравето на човека, за когото са били наречени.
След което биват окачени на дома и се използват през цялата година, за да се лекуват болните.
Според народните вярвания, след като премине Еньовден, слънцето започва да клони към зима, въпреки че сме едва началото на лятото.
Обичаи гласят, че на този ден всеки трябва да стане преди изгрев, да се окъпе в лековита река или да се отъркаля в росата, след което да посрещне „танцуващото“ Слънце. Който го направи, го очакват здраве и благополучие.
През този ден знахарките и баячките забъркват любовни отвари по специален начин – бавен огън и глинени съдове. Вярва се, че билките събрани на Еньовден имат силата да лекуват бездетни жени и прогонват злите духове.
На този ден имен ден празнуват Еньо, Йоан, Йоана, Янко, Яна, Янита и Биляна /тъй като е кръстена на билките/. Освен всички именици, на 24 юни празнуват фармацевтите и фитотерапевтите, които са наследници на някогашните знахари, пишат от зажената.бг.
