Децата рядко прощават тези родителски грешки

Децата са способни да прощават много неща – някои грешки бързо, други с времето. Но има и грешки, които остават завинаги запечатани в паметта ни и не се прощават дори в зряла възраст. Съвременните подходи към образованието показват, че съществуват два противоположни стила : в единия детето е под постоянен контрол и не му се позволява да излиза извън двора, а в другия то е пуснато в самостоятелен живот твърде рано, без никаква подкрепа или надзор.

Истината, както винаги, се крие някъде по средата. Детето жизненоважно се нуждае от вяра в себе си – в края на краищата, именно в доверието на родителите му се ражда неговата собствена увереност. Ако майка и баща се съмняват в способностите на сина или дъщеря си, за детето ще бъде по-трудно да успее. Но ако чувстват, че родителите им вярват в тях, пътят става по-лесен, по-спокоен и по-уверен.

Една от най-болезнените грешки е прекомерният контрол. Детето няма да се научи да бъде самостоятелно, ако стъпките му са постоянно наблюдавани. Още по-лошо е постоянното сравнение с другите: „Виж колко се старае Маша“, „Но момчето от съседната врата вече си приготвя само закуската“.

Тези, чиито родители не са ги сравнявали с другите, израстват уверени в себе си. Те се фокусират единствено върху собствения си напредък и цели. Но децата, които са били учени от детството да се сравняват с другите, често продължават да го правят и в зряла възраст – и страдат от чувство за малоценност.

Този вид възпитание може да доведе до завист, несигурност и дори депресия. И все пак всяко дете трябва да расте с разбирането, че е уникално. То има свои собствени характеристики, свой собствен темп, свой собствен път. И именно тази уникалност го прави истински ценно.