С коментар за първи път излезе и пастрока на Ники Златков – Свилен Свиленов: Никой от тях не би наранил друго същество или посегнал на живота си

Свилен Свиленов е пастрокът на 22-годишният Николай Златков – един от шестимата загинали от случая “Петрохан-Околчица”. Свиленов е живял с Ники и майка му в Тенерифе, а впоследствие и в Мексико. Той реши да направи изявление по случая пред “24 часа”, предлагаме ви го без никакво изменение на текста:

Тъй като името ми беше замесено във връзка с убийствата край Петрохан, а думите ми, публикувани в някои медии, са манипулирани и извадени извън контекст реших да направя това публично изявление.

Първо, искам да поднеса моите дълбоки съболезнования към роднините и близките на убитите.

Срещал съм се с всички, с изключение на Дечо. Те бяха интелигентни, възпитани хора, с идеали и цели. Сашко бе едно жизнерадостно и много мило момче. Разбира се, най-добре познавах Ники.

Ники бе едва на шест години, когато го срещнах. Обикнах го от от първата ни среща като мое собствено дете. Беше най-необикновеното дете, което съм срещал. Мъничък, но мъдър, обичаше всички и притежаваше силна емпатия. Срещайки възрастни хора в София, Ники се спираш и ги питаше дали имат нужда от нещо, за да им помогне. В училище поучаваше децата защо не трябва да убиват мравки и други животинки, защитаваше по-слабичките деца от класа.

Това му навличаше проблеми, но не се отказваше. Само хората, които познаваха добре Ники, знаеха колко необикновен бе той. Беше още малък, когато веднъж ни попита дали виждаме цветовете на хората. С майка му, Ралица Асенова, се спогледахме. Оказа се, че вижда аурите на хора. Каза ни, че тези със син цвят са много добри хора, тези – с зелен са добри, в бял цвят са неутрални, а в червено са малко лоши, но може и да се оправят.

В България средата ставаше все по токсична за отглеждане на

деца и това бе причината с Ралица да решим да изведем децата от страната. Бяхме се насочили към Канарските острови. Тук искам да подчертая, че Иво Калушев не е имал нищо общо с направения от нас избор, както бе изнесено в пресата. Не съм чувал той да е живял някога в Тенерифе. По това време Ралица поддържаше бегъл контакт с Калушев. Срещнахме се за кратко, когато те бяха пуснали котва край бреговете на Тенерифе в изчакване на подходящи метеорологични условия за прекосяване на океана. Бяха се запътили за Нова Зеландия.

Година по-късно в бизнеса ми настъпиха промени, налагаше се да пътувам по-често до офиса ми в САЩ. Поради тези причини отново обмисляхме да се преместим. От Ралица разбрах ,че Калушев и групата му са се установили близо до Плая Дел Кармен в Мексико.

Бяха очаровани от района. Бяха я посъветвали да го проучим. Организирахме си

екскурзия. Оказа се, че в този район живеят много чужденци от цял свят и бе спокойно.

Имаше голям избор от частни училища, всякакви удобства, услуги и магазини. Срещнахме се с Иво, Деян, Невена и Валери, поканиха ни и да ги посетим. Къщата им бе хубава и функционална, но в никакъв случай не и луксозна, както се спекулира в медиите, басейните не са лукс в този район. Посетихме заедно няколко сенотета да се гмуркаме, тогава се запознахме и с Пламен, той не живееше с тях, а Ивей се появи години по-късно.

Ники веднага се запали по гмуркането, отдаваше му се и бе много щастлив, а Иво

определено бе много впечатлен от качествата му. Всички бяха много добронамерени. След завръщането ни в Тенерифе, Ники говореше само за Мексико и всеки ден питаше кога ще се преместим. След преместването ни в Мексико, Ники засия от щастие, сякаш най-накрая бе попаднал на своето място. Лично аз не бях съгласен Ники да живее постоянно с тях, както и с методите на Калушев, а именно отделянето от семейството, пък макар и за период от време.

Наложи ми се да се образовам и разбера логиката на източните вярвания и традиции, въпреки това и до днес не приемам изцяло тези методи. Ние сме хора, израснали в западното полукълбо и трябва да има баланс, не веднъж съм имал конфликти с Калушев по този въпрос. Но това не прави Иво престъпник, нито убиец. Ники бе много щастлив. Майка му наблюдаваше ситуацията отблизо и поддържаше близък контакт с всички и не сме имали поводи за притеснения.

Ники се развиваше не само в спорта, учеше

английски и много други предмети, лично съм разглеждал учебниците и други

образователни материали, които Иво му бе подсигурил. Също искам да подчертая, че Иво Калушев никога не е поискал никакви пари от нас. Когато Ники порасна, Иво разглеждаше възможността с общи усилия Ники да замине и учи в университет в щата Колорадо.

Няколко години не се бях прибирал в България. Завърнах се през Септември 2024-та година.

Разбрах, че са ме търсили службите по сигнал на Валери. Срещнах се с Валери и го

излушах. Историята му бе трогателна, но имаше и разминавания, а много от нещата, ако са истина, се бяха случили преди да имам контакт с Иво Калушев. В Мексико с Валери се бяхме срещали неведнъж, дори е идвал вкъщи, но не е изглеждал притеснен, нито пък бе споменал нещо. Реших, че ако Иво Калушев е извършил нещо нередно, то органите на реда се тези които трябва да го установят, затова приех среща за неформален разговор.

Много съжалявам, че бях достатъчно наивен да си помисля, че в България има някаква законност. Явно правилото, че никой не е виновен до доказване на противното, не важи в България.

В заключение искам да кажа следното: смея да твърдя, че нито един от тях не е убиец или самоубиец. Никой от жертвите не би наранил друго същество или посегнал на собствения си живот, най-малкото, това е в противоречие с техните вярвания. А убийството на кучетата е най-силното доказателство, че версиите за самоубийство са съшити с бели конци.

Целенасоченото очерняне на всички жертви от първия ден след убийството на Ивей,

Пламен и Дечо, показва до какво дъно е стигнала Българската държавност, медиите и най-вече обществото което продължава да позволява всичко това.

Твърдо стоя зад исканията на Ралица за независимо международно разследване до

изясняване на истината.

Свилен Свиленов