На две възрасти сме най-щастливи: Проучванията посочват 23 и 69 години, но има важна подробност

Щастието не върви по права линия и не намалява задължително с напредването на възрастта. Данни от различни изследвания показват, че удовлетворението от живота често следва своеобразна U-образна крива – по-високо е в младостта, понижава се през средните години и отново се увеличава на по-късен етап.
Именно от популярните интерпретации на този модел идва твърдението, че човек преживява два особено щастливи периода – около 23 и около 69-годишна възраст.
Тези числа обаче не са универсална формула. Науката не твърди, че всеки човек непременно достига върха на щастието точно на своя 23-ти и 69-ти рожден ден. По-скоро става дума за средни тенденции, установени чрез наблюдение на големи групи хора.
Защо 23 години се свързват с първия връх на щастието
Началото на 20-те години обикновено носи силно усещане за свобода. Човек започва сам да определя посоката си, създава нови приятелства, прави първите сериозни професионални стъпки и гледа към бъдещето с множество очаквания.
На тази възраст възможностите изглеждат почти неограничени. Предстоят работа, пътувания, любов, създаване на семейство и осъществяване на лични мечти. Дори когато настоящето не е съвършено, надеждата за утрешния ден може да поддържа високо усещането за удовлетворение.
Младостта обаче има и друга страна. Големият избор често е придружен от несигурност. Въпросите за кариерата, парите, партньорството и мястото в обществото могат да създадат сериозно напрежение.
Затова ранните 20 години невинаги са спокойни. Те по-скоро съчетават енергия, оптимизъм и вяра, че най-хубавите събития тепърва предстоят.
Между 40 и 50 години напрежението често достига своя връх
След младостта идва период, в който отговорностите постепенно се натрупват. Много хора едновременно развиват кариера, отглеждат деца, изплащат жилище, грижат се за възрастни родители и се опитват да запазят пълноценни отношения с партньора си.
Свободното време намалява, а очакванията за професионален и личен успех остават високи. Именно през този етап част от хората започват да сравняват постигнатото с мечтите, които са имали в младостта.
Едно мащабно изследване на икономиста Дейвид Бланчфлауър, обхванало данни от 132 държави, установява средна най-ниска точка на благополучието около 47-годишна възраст. Точният момент се различава според държавата, житейските условия и начина, по който е измерено щастието.
Това не означава, че всеки задължително преминава през „криза на средната възраст“. Статистическата тенденция не определя личния живот на отделния човек.
След средната възраст удовлетворението може отново да се повиши
Когато човек премине през най-натоварените години, отношението му към живота често започва да се променя. Натрупаният опит помага по-лесно да бъдат разпознавани истински важните хора, цели и занимания.
С възрастта много хора започват да се сравняват по-малко с околните. Вече знаят, че не всяка възможност трябва да бъде преследвана и че не всеки конфликт заслужава време и енергия.
Децата постепенно стават самостоятелни, професионалният път обикновено е по-ясен, а необходимостта непрекъснато да се доказва личната стойност може да намалее. При хората с добро здраве и финансова сигурност се освобождава повече време за приятели, пътувания, внуци, интереси и почивка.
Това е една от причините късните 60 години да бъдат свързвани с втория голям период на удовлетворение.
Какво прави 69-годишната възраст специална
Около 69 години част от хората вече са се оттеглили от активна работа или са намалили служебните си задължения. Ежедневието може да стане по-свободно, а личното време – по-ценно.
На този етап очакванията обикновено са по-реалистични. Човек вече знае, че животът невинаги следва предварително изготвения план, но това не означава, че е по-малко стойностен.
Малките удоволствия придобиват по-голямо значение. Спокойният ден, добрият разговор, времето с близките и усещането за принадлежност могат да носят повече удовлетворение от общественото признание или материалния успех.
Данни на британската Служба за национална статистика също показват високи оценки за щастие и удовлетворение при хората между 65 и 74 години. Най-ниските средни оценки в това наблюдение са отчетени при групите между 45 и 59 години.
Няма една възраст, на която всички сме най-щастливи
Твърдението за 23 и 69 години звучи впечатляващо, но не бива да бъде приемано като неоспорим биологичен закон.
Някои по-нови проучвания поставят под съмнение универсалността на U-образната крива. Данните показват различия между държавите, поколенията и социалните групи. През последното десетилетие се наблюдава и спад в благополучието на част от младите хора, което променя традиционната представа, че младостта непременно е един от най-щастливите периоди.
Огромно значение имат здравословното състояние, доходите, работата, семейните отношения, преживените загуби и социалната среда. Човек може да достигне най-удовлетворяващия етап от живота си на 30, 45, 60 или 75 години.
Близките отношения се оказват по-важни от възрастта
Сред най-последователните изводи в изследванията на благополучието е значението на качествените човешки отношения. Не броят на познатите, а усещането, че има на кого да се доверим и разчитаме, е свързано с по-висока удовлетвореност.
Значение имат още добрият сън, движението, финансовата сигурност, смислената дейност и чувството, че човек сам определя важните решения в живота си.
Затова 23 и 69 години могат да бъдат разглеждани като интересни ориентири, но не и като единствените възможни върхове на щастието. По-надеждният научен извод е, че трудният период в средната възраст не означава, че най-хубавата част от живота вече е останала в миналото.











