Имаш чувството, че никой не те харесва? Психолог обяснява защо понякога сами се убеждаваме в това

Приятел не отговаря на съобщението ви, колега ви подминава без обичайната усмивка, а партньорът ви изглежда по-мълчалив от друг път. За някои хора подобни ситуации са незначителна част от ежедневието. За други обаче те се превръщат в болезнено доказателство за едно дълбоко убеждение: „Никой не ме харесва“. Но какво се случва, когато проблемът не е непременно в отношението на околните, а в начина, по който възприемаме себе си?

Понякога са достатъчни няколко думи, кратък отговор или отменена среща, за да започнем да се съмняваме в отношенията си с другите.

Може да имаме приятели, които редовно ни търсят, колеги, с които общуваме добре, и партньор, който показва привързаност. Въпреки това усещането, че не сме достатъчно интересни, обичани или желани, продължава да ни преследва.

В публикация за Psychology Today психологът Мариса Франко разглежда връзката между самооценката и начина, по който тълкуваме поведението на околните.

Според представените психологически обяснения хората с негативна представа за себе си понякога изпитват затруднения да приемат положителното отношение на другите. Те могат да забелязват по-лесно признаците на отхвърляне и да подценяват жестовете на внимание и обич.

Така постепенно се създава противоречие между реалните отношения и вътрешното усещане за тях.

Защо понякога не вярваме, че някой може искрено да ни харесва?
В психологията съществува теория, известна като теория на самопотвърждаването.

Според нея хората често търсят потвърждение на вече изградената си представа за собствената личност.

Това важи както за положителните, така и за отрицателните убеждения.

Ако човек се възприема като интересен, достоен за уважение и обич, обикновено му е по-лесно да приеме, че другите могат да изпитват симпатия към него.

Когато обаче вътрешният му образ е отрицателен, положителното отношение може да предизвика съмнение.

Представете си, че се запознавате с нов човек, който проявява искрен интерес към вас.

Той задава въпроси, слуша внимателно и предлага да се видите отново.

Вместо да приемете поведението му като знак за симпатия, започвате да търсите друго обяснение.

„Вероятно просто е любезен.“

„Сигурно иска нещо от мен.“

„Когато ме опознае по-добре, ще промени мнението си.“

По този начин дори положителното преживяване може да бъде пречупено през предварителното убеждение, че не заслужаваме внимание.

Понякога комплиментите също не помагат.

Ако човек е убеден, че не притежава определено качество, похвалата може да му се стори неискрена или преувеличена.

Проблемът не е непременно в думите на другия, а в трудността да бъдат приети.

Може би хората ви харесват повече, отколкото предполагате
Изследователите описват психологически феномен, известен като liking gap – разминаване между това колко смятаме, че сме харесани, и действителната оценка на другия човек.

След разговор или ново запознанство хората понякога подценяват положителното впечатление, което са оставили.

Докато единият участник в срещата си спомня приятната атмосфера и интересните теми, другият може да анализира всяка своя дума.

„Защо казах това?“

„Дали не прозвучах глупаво?“

„Може би говорих прекалено много.“

Подобно самонаблюдение може да бъде особено изразено при хора, които са силно критични към себе си.

Те обръщат внимание на неловките паузи, дребните грешки и моментите на несигурност, но пропускат усмивките, интереса и доброжелателното поведение на събеседника.

А другият човек може изобщо да не е забелязал онова, което ги тревожи.

Възможно е да е запомнил чувството им за хумор, вниманието, с което са го изслушали, или приятния разговор.

Това не означава, че всеки непременно ни харесва. Но показва защо собствените ни впечатления невинаги са надежден показател за отношението на другите.

Когато страхът от отхвърляне започне да управлява отношенията
Негативната самооценка може да се отрази не само на новите запознанства, но и на вече съществуващите връзки.

Например човек може да има любящ партньор, но постоянно да се съмнява в чувствата му.

Ако партньорът е уморен и не проявява обичайната си емоционалност, това може да бъде възприето като знак, че любовта отслабва.

Ако поиска да остане сам за известно време, другият може да реши, че вече не е желан.

Ако отговори по-кратко на съобщение, веднага възниква подозрение, че нещо не е наред.

В действителност всяко от тези поведения може да има множество обяснения.

Умората, служебните ангажименти, личните тревоги или обикновената необходимост от уединение невинаги са свързани с качеството на връзката.

Но когато човек предварително очаква да бъде отхвърлен, той може да тълкува двусмислените ситуации като потвърждение на най-големия си страх.

Това постепенно създава напрежение.

Вместо да се наслаждава на отношенията, човек започва непрекъснато да търси уверения, че е обичан.

А дори когато ги получи, успокоението може да бъде краткотрайно.

Защо продължаваме да вярваме в нещо, което ни причинява болка?
На пръв поглед изглежда нелогично човек да поддържа убеждения, които го карат да страда.

Но негативните очаквания понякога изпълняват защитна функция.

След болезнена раздяла, предателство, продължителна критика или отхвърляне човек може да започне да възприема близостта като риск.

Ако веднъж е бил силно наранен, той може да се опитва да избегне повторението на подобно преживяване.

Така се появяват мисли като:

„Хората рано или късно си тръгват.“

„Няма смисъл да се доверявам.“

„По-добре да не очаквам нищо, за да не се разочаровам.“

Подобни убеждения могат да създадат усещане за предвидимост.

Ако човек очаква отхвърляне, той може да вярва, че ще бъде по-подготвен, когато то се случи.

Но тази стратегия има сериозен недостатък.

Постоянното очакване на разочарование може да попречи на изграждането на нови отношения и на приемането на искрена привързаност.

Понякога човек се дистанцира още преди другият да е имал възможност да го опознае.

Така страхът от отхвърляне започва да влияе върху поведението му и може допълнително да затрудни общуването.

Миналото може да променя начина, по който възприемаме настоящето
Ранните преживявания и предишните взаимоотношения могат да окажат съществено влияние върху очакванията ни.

Ако човек е израснал в среда, в която често е бил критикуван, пренебрегван или е трябвало непрекъснато да заслужава внимание, той може да развие повишена чувствителност към признаците на неодобрение.

Подобна реакция може да се появи и след болезнени приятелства или романтични отношения.

Например човек, който е преживял внезапна раздяла, може да започне да се тревожи всеки път, когато новият му партньор се държи по-дистанцирано.

Няколко часа без отговор на съобщение могат да предизвикат силна несигурност, въпреки че причината може да бъде съвсем обикновена.

Миналият опит сякаш подсказва, че щом нещо се е случило веднъж, непременно ще се повтори.

Но това не е задължително.

Хората, с които общуваме днес, не са същите, които са ни наранили преди.

Въпреки това понякога пренасяме старите страхове върху нови отношения, без да осъзнаваме.

Ето защо дори положителните промени в живота невинаги водят до незабавно подобрение на самооценката.

Човек може да намери подкрепяща среда, добри приятели или грижовен партньор, но въпреки това да продължи да се чувства недостатъчно ценен.

Външните обстоятелства вече са различни, но вътрешните убеждения все още не са се променили.

Как да разберете дали наистина ви отхвърлят, или просто се страхувате от това?
Първата стъпка е да разграничите фактите от собствените си предположения.

Ако приятел не е отговорил на съобщението ви, това е факт.

Но заключението, че вече не желае да общува с вас, е интерпретация.

Възможно е човекът да е зает, да е забравил да отговори или да преминава през труден период.

Същото важи и за поведението на колегите, приятелите и партньора.

Една неприятна ситуация не е достатъчна, за да се направи категоричен извод за отношението на някого.

По-показателно е поведението в по-дълъг период.

Търси ли ви този човек?

Проявява ли интерес към живота ви?

Спазва ли обещанията си?

Отнася ли се с уважение към вас?

Когато разглеждаме отношенията в тяхната цялост, вместо да се съсредоточаваме върху отделни моменти, можем да получим по-реалистична представа.

Разбира се, понякога усещането за отхвърляне има реално основание.

Не всички взаимоотношения са взаимни, а някои хора действително могат да бъдат дистанцирани, критични или незаинтересовани.

Целта не е да пренебрегваме подобни сигнали, а да ги оценяваме въз основа на действителното поведение, вместо единствено чрез собствените си страхове.

Пет начина да преодолеете убеждението, че никой не ви харесва
Първо, спрете да приемате предположенията си за факти. Когато усетите, че някой ви отхвърля, опитайте да установите какво действително се е случило. Възможно е да има и друго обяснение, което не е свързано с вас.

Второ, не се опитвайте непрекъснато да отгатвате чуждите мисли. Не можем да знаем със сигурност какво изпитва друг човек, ако той не го сподели. При съмнения откритият разговор често е по-полезен от продължителното анализиране на дребни жестове.

Трето, научете се да приемате положителното отношение. Ако получите комплимент, не бързайте да го отхвърляте. Не е необходимо да се съгласявате с всяка похвала, но можете да позволите на другия да изрази искреното си мнение.

Четвърто, не превръщайте един неприятен момент в оценка за цялата си личност. Неловък разговор, неуспешна среща или конфликт не означават, че сте безинтересни или недостойни за обич. Отношенията зависят от много фактори, включително съвместимостта и поведението на двете страни.

Пето, изграждайте самооценката си и извън чуждото одобрение. Помислете за качествата, които цените у себе си, за трудностите, които сте преодолели, и за постъпките, с които се гордеете. Личната ви стойност не се определя от броя съобщения, покани или комплименти, които получавате.

Ами ако наистина не сте харесвани от определени хора?
Една от най-важните промени в мисленето е да приемем, че не е необходимо всички да ни харесват.

Някои хора няма да споделят нашите интереси, характер или възгледи.

С други просто няма да успеем да изградим близост.

Това е естествена част от човешките отношения и не означава, че с нас има нещо нередно.

Проблемът възниква, когато превърнем неодобрението на един човек в убеждение, че никой не ни цени.

Между „Този човек не проявява интерес към мен“ и „Никой не ме харесва“ има огромна разлика.

Първото може да бъде реалистична оценка на конкретна ситуация.

Второто е обобщение, което често пренебрегва всички останали отношения в живота ни.

Ако страхът от отхвърляне е постоянен, причинява силна тревожност или пречи на изграждането на близки взаимоотношения, разговорът с психолог или психотерапевт може да помогне за разпознаването и промяната на тези модели на мислене.

Понякога най-трудното не е да намерим хора, които ни приемат, а да повярваме, че тяхното отношение може да бъде искрено.

И може би въпросът не е дали всички ви харесват, а дали успявате да забележите онези, които вече ви ценят.