Празник на 28 април: забрани, които според поверието пазят от нещастие

Утре, 28 април, е денят в православния календар, в който се чества паметта на светите апостоли Иасон и Сосипатър. Ето какви са традициите, обичаите и забраните, свързани с този църковен празник.

Църковен празник на 28 април Според преданието Иасон произхождал от град Тарс или Солун и бил един от първите, които приели проповедта на апостол Павел. Именно в неговия дом, според изследователите на църковното предание, апостол Павел и Сила намерили подслон в Солун по време на мисионерското си пътуване. Заради това Ясон бил преследван: бил обвинен пред местните власти в привърженик на „ново учение“, но останал твърд във вярата си.

Сосипатър, родом от Ахая, също е бил сътрудник на апостол Павел и е споменат в Посланието до римляните като един от неговите роднини и съработници. Той придружавал Павел в мисионерските му пътувания, разпространявайки християнството сред езическите народи.

След активното си служение и двамата апостоли продължили проповядването си в различни региони. Според църковното предание те завършили живота си като епископи, оставяйки след себе си укрепени християнски общности.

Народни поличби, традиции, обичаи и забрани на 28 април Ако на този ден вали, очаква се богата реколта това лято. Слънчев и топъл ден вещае, че ще има много плодове и зеленчуци през тази година. Ако птиците летят високо, това е знак за топло и плодородно лято.

Какво не може да правите утре? На този ден народната традиция се свързва редица предупреждения, свързани с ежедневието и физическите дейности. По-специално, не се препоръчва рязане на коса или нокти - това се отнася най-вече за малките деца. Трябва да се въздържате и от пробиване на ушите, за да не се „отвори път“ към болести и слабост, според народните вярвания, пишат от актуално.ком.

Какво може да правите утре? В християнската традиция вярващите се обръщат към светците с молитви, почитайки ги като ходатаи пред Бога и молейки за духовна подкрепа и помощ. Тъй като денят е свързан и с възпоменание, е обичайно хората да посещават църква, да се молят за починали роднини, да ги споменават в молитва и да посещават гробовете им, ако е възможно. Това се възприема като израз на почитание, благодарност и духовна връзка с предците.