Споделено: Свекървата все носи храна у дома, аз все се дърпам, веднъж ме видя как я хвърлям и стана страшно
Не си мислете, че съм неблагодарна. Безполезно е просто да обяснявам нещо на майката на моя Иван. Съпругът ми и аз сме заедно от четири години, живеем в собствен апартамент, планираме деца.
Когато се оженихме, се погрижих за здравето на съпруга си. Имаше наднормено тегло и не спазваше диетата си. Аз съм ендокринолог и много добре разбрах до какво може да доведе това. Преминахме на правилното хранене и започнахме да спортуваме. Сега Иван е в страхотна форма.
Но свекървата не е доволна от това. Тя живее в покрайнините на града ни, при това е в къща, поддържа зеленчукова градина и всеки ден приготвя храна в такива количества, че може да нахрани цял блок. След това ни кани на вечеря. Ако не отидем, тя сама носи храната у дома.
– Ние не ядем това! Не е нужно да пътуваш през целия град за това“, обяснявам всеки път, дърпам се, пробвах всякакви методи.
– Забраняваш на Ваньо! Толкова се старая, готвя, вече не съм млада, искам да Ви бъда в помощ, та той е мой син, нямам си никого другиго - отвърна ми веднъж тя.
Свекърва ми винаги намира начин да ме изнерви. Всяка година засява градината си и се оплаква колко трудно я обработва.
„Не сади, не е необходимо!“, казвам аз.
– Как така!? Ами зеленчуците? Ами плодовете?
– Никой не се нуждае от тях! - може да съм била и малко по-строга...
Тези думи я нараниха много и тя не проговори с нас няколко месеца. Но скоро тя дойде отново и донесе кюфтета, зелеви сарми и баница. Беше ми омръзнало да се боря и взех всичко, знаейки, че ще го дам на бездомните кучета. Какво можех да направя?
Когато свекърва ми си отиде, веднага изнесох храната пред блока. И само си представете, храня бездомничетата, когато изведнъж чувам зад себе си:
– Какво правиш! Можеше поне да попиташ Ваньо дали иска...
– Вече съм ти обяснявала повече от веднъж, че ние не ядем това!, отговорих аз.
– Синът ми цял живот яде моите ястия и ги обожаваше! И ти развали всичко. Иван не можа да си намери нормална жена! – изказа се свекървата по мой адрес, а аз искам само той да е здрав, да сме спокойни и да успеем да увеличим семейството си.
Вечерта тя се оплака на Иван по телефона и плака половин час. Сега съпругът ми е обиден и не иска да ми говори, това мълчание ме тормози..
Какво трябва да направя Какво да правим в тази ситуация?
