След атаките край България: Застраховките на корабите скочиха три пъти, задава се ново поскъпване на стоките

Атаките срещу търговски кораби в Черно море вече имат сериозни икономически последици. Застрахователните разходи за плавателни съдове и товари, преминаващи през изключителните икономически зони на България и Румъния, са се увеличили три пъти. Очаква се ново поскъпване, което може да засегне не само морския транспорт, но и крайните цени на стоките.
За това предупреди капитан Тодор Георгиев, собственик на една от големите шипинг агенции в България, в ефира на предаването „Тази сутрин“ по bTV.
По думите му застрахователите са реагирали почти незабавно на повишения риск след нападенията срещу търговски плавателни съдове в Черно море.
Още на следващия ден компаниите са уведомили морския бизнес за значително увеличение на премиите, които се плащат за застраховането на корабите и превозваните товари.
Застраховките поскъпват три пъти, възможно е ново увеличение
Капитан Георгиев обясни, че полученото от застрахователите уведомление предвижда трикратно увеличение на разходите за плавателните съдове, които преминават през международните води в икономическите зони на България и Румъния.
„Още на другия ден получихме окръжно от застрахователите, че застраховките в международни води, тоест в икономическата зона на България и Румъния, скачат три пъти – и върху кораба, и върху товара“, заяви той.
Според него след последните атаки е възможно застрахователните компании да предприемат още една стъпка и да увеличат цените и за плавателните съдове, преминаващи през териториалните води на двете държави.
Това би означавало допълнително оскъпяване на морския транспорт в региона.
Как по-скъпите застраховки могат да повишат цените в магазините?
Увеличението на застрахователните премии не засяга единствено корабособствениците.
Разходите за превоз на стоки са част от общата цена, която плащат вносителите и износителите. Когато транспортът поскъпва, това създава предпоставки за увеличение на цените по веригата на доставки.
Според капитан Георгиев допълнителните разходи могат постепенно да бъдат прехвърлени върху бизнеса и крайните потребители.
Това означава, че последиците от нападенията в Черно море могат да се усетят и далеч извън пристанищата.
Засега обаче няма конкретни данни с колко биха могли да поскъпнат отделни стоки или кога подобно увеличение би достигнало до потребителите.
„В Черно море се води хибридна война“
Капитан Георгиев определи случващото се в региона като част от хибридна война, при която последствията не се ограничават до непосредствените щети върху атакуваните кораби.
Според неговата оценка една от възможните цели на подобни действия е именно създаването на несигурност в корабоплаването и повишаването на разходите за морска търговия.
Той обърна внимание и на публикации в руския канал в „Телеграм“ „Рибар“, в които, по думите му, се говори за безпомощност и паника сред българите.
Капитанът разглежда тези послания като част от по-широкия информационен ефект на атаките.
Това е негова оценка за случващото се, а не официално установен мотив за нападенията.
Ще спре ли търговското корабоплаване в Черно море?
Въпреки повишения риск и нарастващите разходи капитан Георгиев не очаква морската търговия да бъде прекратена.
„Търговията никога не спира дори при бойни действия“, коментира той.
Според него не е задължително следващите нападения да се извършват все по-близо до българското крайбрежие.
Георгиев допуска, че един от търсените ефекти вече е постигнат чрез рязкото увеличение на застрахователните разходи.
Това обаче не означава, че рискът за корабоплаването е отпаднал.
Превозвали ли са оръжие атакуваните кораби?
В разговора беше засегната и темата за товарите на поразените плавателни съдове.
Капитан Георгиев отхвърли предположенията, че атакуваните кораби са превозвали оръжие.
Той посочи, че преминаването през проливите е обект на строг контрол по отношение на опасните товари.
По думите му европейските доставки на оръжие за Украйна преминават основно по сухопътни маршрути през Полша, докато при морските доставки значителна роля имат маршрутите от Съединените щати.
Техническата информация, разпространена по-рано от българското Министерство на транспорта и съобщенията, също посочва, че двата атакувани кораба – „CHELSEA-3“ и „HS Dignity“ – са плавали без товар.
Първият е бил на преход от турското пристанище Гиресун към Джурджулещ, а вторият – от Мостаганем в Алжир към Браила в Румъния.
Може ли военна защита да намали риска за търговските кораби?
Като пример за организация на безопасното корабоплаване капитан Георгиев посочи практики, прилагани в района на Ормузкия пролив.
Той описа модел, при който танкерите предварително заявяват готовността си за преминаване, а координационен център определя подходящ маршрут и времеви прозорец.
По думите му при групиране на няколко плавателни съда може да бъде осигурено военно прикритие срещу въздушни заплахи.
Георгиев уточни, че подобна система не може да бъде пренесена директно в Черно море заради различните условия и особености на региона.
Според него обаче някои от принципите на координация и защита биха могли да бъдат използвани за повишаване на сигурността на търговските кораби.
На фона на последните нападения основното предизвикателство пред морския бизнес остава съчетаването на безопасността на екипажите с необходимостта международната търговия да продължи.
Трикратното поскъпване на застраховките вече показва, че последиците от напрежението в Черно море се измерват не само с щетите по корабите, но и с нарастващата цена на превоза на стоки.










