След атаките срещу кораби в Черно море: България и Румъния изграждат центрове за сигурност във Варна и Констанца

България и Румъния ще изградят съвместна платформа за сигурност в Черно море, която ще има центрове във Варна и Констанца. Инициативата е част от европейската стратегия за защита на региона и идва на фона на зачестилите атаки срещу търговски кораби. Проектът ще бъде насочен към противодействие на хибридни и киберзаплахи, обмен на информация и опазване на морската среда.

Това съобщи българският външен министър Велислава Петрова по време на посещение във Висшето военноморско училище във Варна заедно с френския министър за Европа и външните работи Жан-Ноел Баро, предаде БТА, цитирана от bTV.

По думите на Петрова България и Румъния вече са договорили равноправно партньорство за реализирането на проекта. В момента усилията са насочени към техническата подготовка и изграждането на необходимата инфраструктура.

Военноморското училище във Варна ще има ключова роля
Предвижда се българската част от бъдещия черноморски хъб да бъде обособена във Висшето военноморско училище.

Според външния министър учебното заведение разполага с необходимата техническа основа и експертен опит, за да участва активно в инициативата.

За пълноценното функциониране на центъра обаче ще бъде необходимо разширяване на инфраструктурата и създаване на механизъм за обработване и използване на събираната информация.

Петрова подчерта, че Военноморското училище ще бъде основен партньор на местно ниво.

Съществено значение за осъществяването на проекта ще има и европейското финансиране, както и подкрепата на Франция.

Бъдещата платформа трябва да подпомага координацията между държавите при възникване на заплахи за сигурността в Черно море.

Атаките срещу търговски кораби засилват тревогата в региона
Създаването на новия център се обсъжда в момент, когато сигурността на корабоплаването в Черно море е поставена под сериозен натиск.

Петрова посочи, че през последните седмици са извършени поредица от атаки срещу търговски плавателни съдове.

Според нея тези инциденти показват, че Черно море все по-активно се превръща в зона, засегната от военните действия.

Тя подчерта, че регионът има стратегическо значение не само за крайбрежните държави, но и за международната търговия.

През Черно море преминават доставки, от които зависи продоволствената сигурност на редица страни.

Българският външен министър отбеляза, че страната е реагирала бързо при необходимостта от евакуация на моряци и е координирала действията си със съюзниците от НАТО и Европейския съюз.

На този фон София настоява за международни усилия, които да доведат до прекратяване на атаките срещу търговското корабоплаване.

България настоява за мораториум върху ударите по търговски кораби
Една от основните теми по време на разговорите между българския и френския външен министър е била възможността за въвеждане на мораториум върху атаките срещу търговски плавателни съдове в Черно море.

Петрова подчерта необходимостта от активни дипломатически действия както на регионално равнище, така и в рамките на ЕС и НАТО.

Според нея Франция е сред държавите, които полагат усилия за постигането на подобно споразумение.

Жан-Ноел Баро също подкрепи инициативата.

Френският министър заяви, че атаките срещу търговски кораби през последните седмици са се доближили значително до българските териториални води и са засегнали и Румъния.

По думите му това показва разширяването на последиците от руската военна агресия срещу Украйна.

Баро отправи послание за солидарност с България от името на Франция и Европа, като подчерта, че подкрепата трябва да се изразява не само в политически заявления, но и в конкретни действия.

Франция ще подкрепи изграждането на черноморската платформа
Френският външен министър потвърди подкрепата на Париж за бъдещия център за морска сигурност във Варна и Констанца.

Той определи инициативата като европейски проект, насочен към защитата на източния фланг на Европейския съюз от хибридни заплахи.

Според Баро държавите в Европа трябва да действат съвместно при нарастващите рискове за регионалната сигурност.

Той заяви, че подкрепата за Украйна трябва да продължи във военната, финансовата и енергийната сфера.

Френският министър се спря и на необходимостта от запазване на натиска върху Русия, включително чрез нови ограничителни мерки.

По думите му вече се подготвя 22-рият пакет от санкции срещу Москва.

Баро подчерта и значението на противодействието на дезинформацията, свързана с войната.

Сигурността в Черно море засяга и доставките на зърно
Според френския външен министър евентуален мораториум върху атаките срещу търговски кораби би имал положително отражение далеч извън Черноморския регион.

Той обърна внимание на държавите от Близкия изток и Африка, които разчитат на доставките на украинско и руско зърно.

Прекъсването на морската търговия създава рискове за продоволствената им сигурност.

Баро посочи, че подобно споразумение би могло да бъде от полза както за Украйна, така и за Русия.

По думите му украинският президент Володимир Зеленски е показал готовност за обсъждане на мораториум, докато Русия към момента блокира инициативи в тази посока.

Френският министър допълни, че въпросът е бил обсъждан и на международна среща в Истанбул с участието на осем държави от Близкия изток.

България и Франция разширяват стратегическото си партньорство
Освен сигурността в Черно море двамата външни министри обсъдиха и развитието на двустранните отношения.

Велислава Петрова припомни, че България и Франция са установили стратегическо партньорство през 2008 година.

Предстои то да получи нов импулс чрез подписването на пътна карта, която ще определи конкретните направления за сътрудничество.

През последните години взаимодействието между двете държави се е разширило и вече обхваща отбраната, изкуствения интелект и космическите технологии.

Очаква се бъдещата платформа за сигурност в Черно море да бъде още една важна област на съвместна работа.

Изграждането на центровете във Варна и Констанца все още е в подготвителен етап. Предстои да бъдат уточнени инфраструктурните потребности, техническата организация и механизмите за финансиране.

Инициативата обаче вече получава подкрепа от България, Румъния и Франция като част от по-широките европейски усилия за защита на корабоплаването и сигурността в Черноморския регион.