Аферата "Баба Алино": Корупционна схема за милиони или "град в града" край Варна?

ВАРНА – Скандалът около местността „Баба Алино“ придоби национални мащаби, след като поредица от разкрития за мащабно незаконно строителство и опити за неговото административно узаконяване разтърсиха морската столица. В центъра на конфликта стои опитът на Общинския съвет във Варна да приеме Подробен устройствен план (ПУП), който би послужил като „зелена светлина“ за легализирането на този своеобразен „град в града“.

Народният представител от „Възраждане“ Коста Стоянов разкри пред bTV, че точката за приемането на ПУП-а е била изтеглена в последния момент, но опасността от корупционни практики остава висока. Според него, схемата обхваща няколко последователни управления и заплашва да продължи и при сегашната политическа конюнктура.

Политическа отговорност и обвинения в корупция

Стоянов е категоричен, че отговорността за казуса „Баба Алино“ е споделена, но подчертава ролята на настоящото ръководство на общината. Въпреки че бившият кмет Иван Портних носи своята вина за натрупването на проблемите през годините, депутатът посочи настоящия кмет Благомир Коцев като основна фигура, под чийто надзор се правят опитите за финализиране на схемата.

„Може да говорим за корупция в особено големи размери. Надявам се на реални наказания и присъди за незаконното строителство, а не само на празни политически престрелки.“

Украинската връзка и нарушенията на Закона за горите

Един от най-фрапиращите примери за административен произвол, посочени от Коста Стоянов, е свързан с имот, който според Закона за горите трябва да бъде единствено и само горска територия. Въпреки това, през 2023 г. украински гражданин, действащ като пълномощник на Олег Невзоров, е подал декларация с невярно съдържание.

В документа се твърди, че още през 2021 г. на мястото е имало постройки, което е целяло получаването на т.нар. „удостоверение за търпимост“. Това е законова „вратичка“, която позволява на стари незаконни градежи да останат и да бъдат обект на сделки, ако са построени преди определен период и отговарят на определени норми.

Ролята на главните архитекти и „гуменият печат“

Разследването на случая показва, че ключова роля в схемата играят длъжностни лица в общинската администрация. Коста Стоянов алармира, че главни архитекти са използвали пробойни в законодателството, за да издават документи, които на практика служат за „изпиране“ на незаконното строителство.

• Масово издаване на удостоверения: Използване на документи за търпимост като инструмент за имотни измами.
• Административен чадър: Липса на заповеди за събаряне, въпреки очевидните нарушения.
• Фалшиви декларации: Подаване на данни за несъществуващи стари сгради с цел заблуда на държавните органи.

Депутатът предупреди, че тепърва ще излизат още скандални разкрития за „Баба Алино“, тъй като в офиса му ежедневно постъпват нови сигнали от граждани и експерти, възмутени от „гумения печат“, с който се легитимира беззаконието във Варна.

Заключение

Случаят „Баба Алино“ е лакмус за състоянието на правовия ред в България и капацитета на местната власт да се справя с корупционния натиск. Битката за територията край Варна не е просто градоустройствен спор, а сблъсък между обществения интерес и частните апетити на влиятелни фигури.

Основните изводи от скандала до момента са:

• Опитът за легализация чрез ПУП е временно спрян, но административният натиск продължава.
• Законът за горите е системно заобикалян чрез фалшиви декларации и международни посредници.
• Институционалната корупция в лицето на главни архитекти и общински съветници е основният двигател на схемата.
• Гражданското общество и политическият контрол са единствената преграда пред окончателното узаконяване на „града в града“.

Остава въпросът дали прокуратурата ще предприеме адекватни действия, или „Баба Алино“ ще остане поредният паметник на безнаказаността по българското Черноморие.