KBC повишава прогнозата за инфлацията в България до 5% през 2026 г., запазвайки очакванията за икономическия растеж

Белгийската банка Кей Би Си (KBC) повиши прогнозата си за средногодишната инфлация в България през 2026 г. до 5 на сто спрямо очакваните през август 4,7 на сто. За 2027 г. оценката също е увеличена с 0,3 процентни пункта - до 3,8 на сто от 3,5 на сто. Същевременно прогнозите за растежа на брутния вътрешен продукт остават непроменени - 2,6 на сто през тази година и 2,4 на сто през 2027 г., сочи септемврийският икономически обзор на групата.

Отчетеният тримесечен растеж на българската икономика от 0,7 на сто съответства като цяло на очакванията на анализаторите и подкрепя прогнозата им за 2026 г. Очакваното забавяне през 2027 г. вече беше заложено и в августовската оценка на Кей Би Си.

По-предпазливите очаквания за инфлацията са свързани с поскъпването на горивата и транспорта. Според актуалния обзор годишната инфлация в България се е ускорила до 5,1 на сто през август, докато динамиката на цените на храните остава сравнително благоприятна.

Анализаторите очакват инфлацията да се забави през 2027 г. с отслабването на ефектите от последните ценови шокове и на продължаващия инфлационен натиск. Сушата обаче създава допълнителни рискове. Според обзора тя е наложила ограничаване на мощността на АЕЦ „Козлодуй“ с около 120 мегавата, което е допринесло за натиска върху регионалните цени на електроенергията.

В августовската си прогноза Кей Би Си открояваше приемането на еврото и първите признаци за по-силен приток на преки чуждестранни инвестиции като подкрепящи растежа фактори. Тогава анализаторите предупреждаваха и за ограниченията от страна на предлагането: 33,3 на сто от промишлените предприятия през юли са посочили недостига на работна ръка като пречка пред дейността си, а почасовите разходи за труд през първото тримесечие са нараснали с 13,4 на сто на годишна база.

Сред останалите разглеждани икономики в Централна и Източна Европа Полша се очаква да запази най-висок растеж - 3,2 на сто през 2026 г. и 3,4 на сто през 2027 г. През второто тримесечие полската икономика е нараснала с 1 на сто спрямо предходното, подкрепена от инвестициите и положителния принос на нетния износ.

Публичните финанси обаче остават предизвикателство. Проектобюджетът на Полша за 2027 г. предвижда дефицит от 7,1 на сто от БВП, без промяна спрямо 2026 г. Кей Би Си очаква средногодишната инфлация да се забави от 3,3 на сто през тази година до 3 на сто през следващата, а основните лихви да останат непроменени през идните тримесечия. Ново затягане на паричната политика обаче не се изключва при трайно високи енергийни цени.

За Унгария прогнозата е за икономически растеж от 1,8 на сто през 2026 г. и 2,4 на сто през 2027 г. Инвестициите остават слаби, като през второто тримесечие обемът им е намалял със 7 на сто на годишна база. Постъпването на европейски средства и подобряването на бизнес доверието могат да подпомогнат възстановяването, но по-съществен ефект се очаква през 2027-2028 г.

След августовското намаление на основната лихва до 5,5 на сто анализаторите очакват Унгарската национална банка да я запази на това равнище до края на годината. Според базовия им сценарий през 2027 г. тя може да бъде понижена до около 4,5 на сто.

Румъния е единствената от разглежданите икономики в региона, за която Кей Би Си прогнозира свиване през 2026 г. - с 0,2 на сто. За 2027 г. се очаква възстановяване с растеж от 2,2 на сто. Средногодишната инфлация се прогнозира на 8,1 на сто през тази година и 4,1 на сто през следващата.

Продължителната политическа криза, слабото вътрешно търсене и сушата ограничават перспективите пред румънската икономика. Според анализа забавянето на реформи по Националния план за възстановяване и устойчивост застрашава европейско финансиране за около 770 млн. евро. Ниското ниво на Дунав затруднява корабоплаването и износа на зърно и създава проблеми за енергийното производство.

За Словакия прогнозата е за растеж от 0,7 на сто през 2026 г. и 1,2 на сто през 2027 г. Въпреки тримесечното увеличение на БВП от 0,2 на сто през второто тримесечие анализаторите очакват стагнация през третото заради отслабващото икономическо доверие.

Средногодишната инфлация в Словакия, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, се очаква да бъде 4,1 на сто през 2026 г. и 3,6 на сто през 2027 г. Сушата и поскъпването на енергията остават рискове, а необходимостта от бюджетна консолидация ограничава възможностите за подкрепа на икономиката.

За Чехия Кей Би Си запазва прогнозата си за растеж от 1,9 на сто през 2026 г., последван от постепенно ускоряване към оценявания потенциален темп от 2–2,5 на сто през 2027 г. Основна подкрепа оказват потреблението и инвестициите, докато външната търговия и запасите имат отрицателен принос.

Чешката инфлация се е ускорила до 1,9 на сто през август от 1,7 на сто през юли. Забавянето на поскъпването на услугите и по-умереният ръст на заплатите обаче облекчават натиска върху централната банка.

В глобален план основният риск според Кей Би Си остава продължаването и разширяването на конфликта в Близкия изток. Към 14 септември природният газ е поскъпнал до 83 евро за мегаватчас от 43 евро в края на юни, а петролът - до 107 долара за барел от 73 долара. Базовият сценарий предполага постепенно нормализиране на енергийните цени, но по-продължителен конфликт би влошил перспективите.

Кей Би Си повиши прогнозата си за растежа на еврозоната през 2026 г. от 0,7 на 0,9 на сто заради ревизираните нагоре данни за второто тримесечие. За 2027 г. обаче очакванията са понижени от 1,1 на 0,9 на сто. Прогнозата за инфлацията е увеличена от 2,8 на 3 на сто през тази година и от 1,8 на 2,1 на сто през следващата.

За САЩ очакваният растеж през 2026 г. е повишен от 2 на 2,1 на сто, а прогнозата за 2027 г. остава 2 на сто. Оценките за инфлацията са увеличени с по 0,1 процентни пункта до съответно 3,4 и 2,6 на сто. За Китай се запазват прогнозите за растеж от 4,5 на сто през 2026 г. и 4,2 на сто през 2027 г., като силният износ продължава да компенсира слабото вътрешно търсене.

Анализаторите очакват още две повишения на лихвите от ЕЦБ и поне едно допълнително увеличение с 25 базисни пункта от Управлението за федерален резерв на САЩ до края на 2026 г. По-траен инфлационен натиск може да наложи и по-силно затягане на паричната политика.