Коя държава спира българската евромонета? Нови подробности излязоха наяве
Гърция блокира българската монета от 2 евро: Спорът за „българската азбука“ стигна до Брюксел
СОФИЯ, България – Дипломатическо напрежение в сърцето на еврозоната предизвика проектът на България за нова възпоменателна монета. Гърция официално е възразила срещу дизайна на българската монета от 2 евро, съобщават източници от Съвета на ЕС. В основата на спора стои надписът „Българска азбука“, който според Атина може да създаде опасен политически прецедент.
Всяка държава от еврозоната има право да емитира по две възпоменателни монети от 2 евро на година. Те имат същите характеристики и обща страна като обичайните монети, но на националната им страна е изобразен възпоменателен мотив с голямо символно значение.
Хронология на спора: Кой и защо каза „не“?
България е уведомила държавите членки за предложението си на 20 май. Според европейското законодателство, останалите страни в еврозоната разполагат със седемдневен срок, в който могат да възразят срещу представения дизайн. Условието за подобно възражение е проектът да има потенциал да предизвика „неблагоприятни реакции“ сред гражданите на другите страни членки.
Първоначално информацията за проблема дойде от нидерландския експерт Раинийр Ярсма, който следи процесите по разширяване на ЕС. По-късно стана ясно, че държавата, чието име беше заличено в официалните документи, е именно Гърция. Българската народна банка (БНБ) за момента отказва официален коментар, тъй като процедурата все още е в ход.
Мотивите на Атина: Страх от балкански прецеденти
Основните притеснения на гръцките дипломати са свързани с бъдещото разширяване на ЕС. Според тях, ако върху монетата бъде изписано „българска азбука“, това може да послужи за пример на държави като Република Северна Македония (РСМ), Украйна и Сърбия. Атина се опасява, че на по-късен етап тези страни биха могли да претендират за „македонска“, „украинска“ или „сръбска“ азбука върху своите бъдещи евромонети.
Гръцката страна припомня декларацията на София от договора за присъединяване към ЕС, където се посочва, че:
„С признаването на българския език като автентичен език на договорите... кирилицата ще стане една от трите азбуки, които ще се използват официално в Европейския съюз.“
Според Атина, в документите се говори за кирилица и български език, но не и за „българска азбука“ като термин. Те определят въпроса по-скоро като технически и юридически, отколкото като исторически.
Възможният компромис и реакцията на София
В момента се водят интензивни разговори между представители на София и Атина. Един от обсъжданите варианти за изход от ситуацията е промяна в графичното оформление. Предлага се думите „България“ и „Азбука“ да бъдат изписани отделно, без да формират директното словосъчетание „Българска азбука“. Този вариант би бил приемлив за Гърция, но остава въпросът дали БНБ ще отстъпи от първоначалния си проект.
Илияна Йотова: „Трябва да защитим правото си“
Вицепрезидентът Илияна Йотова изрази остра позиция в защита на българския дизайн. Пред ръководството на БНБ тя подчерта, че терминът „българска азбука“ е научно признат в цял свят.
„Нашата кирилица е българската азбука. Няма учен от световна величина, който да не употребява този термин, говорейки за Преславските скриптории на старата ни столица“, заяви Йотова. Тя призова за кураж и смелост при отстояването на националния интерес.
Евродепутатът Христо Петров (Ицо Хазарта) също се включи в казуса, като изпрати официално запитване до Съвета на ЕС с настояване за пълна прозрачност по случая и изясняване на причините за гръцкото вето.
Заключение
Спорът за дизайна на българската монета от 2 евро е поредното доказателство за това колко чувствителни са темите за националната идентичност и историческото наследство в рамките на Европейския съюз. Ето основните изводи от ситуацията до момента:
- Гърция блокира дизайна поради опасения от създаване на политически прецедент за други балкански страни.
- Спорният термин е „Българска азбука“ – Атина настоява за използването на „Кирилица“.
- Българските институции (в лицето на вицепрезидента и евродепутати) настояват за историческа автентичност и защита на националното достойнство.
- Търси се дипломатически изход, който да позволи на България да емитира монетата навреме за присъединяването си към еврозоната.
Очаква се окончателното решение да бъде взето след допълнителни консултации в Брюксел, като резултатът ще покаже доколко София е готова да защитава своите културни символи на европейската сцена.
