Либия търси до 40 млрд. долара за разширяване на петролния добив до 2 млн. барела дневно

Либия се нуждае от инвестиции в размер между 30 и 40 млрд. долара, за да разработи нефтените и газовите си ресурси и да се утвърди отново сред големите производители на суров петрол в света, заяви председателят на либийската Национална петролна корпорация (НПК) Масуд Сюлейман пред „Файненшъл таймс“.

Северноафриканската страна, която остава разделена между съперничещи си администрации на изток и запад, разполага с най-големите доказани петролни запаси в Африка според Управлението за енергийна информация на САЩ. През последните години Либия привлече редица международни петролни компании, но развитието на новите находища е възпрепятствано от недостига на капитал.

„Разполагаме с много неразработени ресурси. Нуждаем се от значително финансиране – между 30 и 40 млрд. долара“, каза Сюлейман.

НПК си е поставила за цел да увеличи добива на петрол в страната до 2 млн. барела дневно до 2030 г. спрямо около 1,4 млн. барела в момента. Сюлейман определи целта като „амбициозна, но реалистична“. По думите му в Либия има повече от 60 открити нефтени и газови находища, които все още не са разработени.

Международни компании, сред които италианската „Ени“ (Eni), френската „ТоталЕнержи“ (TotalEnergies) и американските „Шеврон“ (Chevron) и „КонокоФилипс“ (ConocoPhillips), развиват дейност в страната. Инвестициите обаче са затруднени от политическата нестабилност, опасенията за корупция и проблемите с управлението, както и от недостига на средства в НПК.

Рисковете за петролната инфраструктура отново излязоха на преден план този месец, след като серия от атаки с дронове бяха насочени срещу рафинерията в Завия, в Западна Либия. При нападенията избухна пожар в резервоар за бензин и бяха нанесени щети на други части от съоръжението. Атакувана беше и близка електроцентрала.

Властите в Триполи не са посочили кой стои зад нападенията, а голяма част от Западна Либия остава под контрола на въоръжени групировки.

Сюлейман заяви, че атаките са били ограничени до „малък географски район“ и са извършени от „малък брой престъпници“, които властите се опитват да неутрализират. По думите му всички обекти, предлагани за инвестиции в петролния и газовия сектор, се намират извън зоните на напрежение и са под надеждна охрана.

Недостигът на средства кара НПК да обмисля и промяна на модела, по който работи с чуждестранните компании. При действащите договори за споделяне на добива либийската държавна компания трябва да финансира своя дял от разходите за разработване на находищата. Това прави проектите зависими от своевременното осигуряване на държавно финансиране.

„Обмисляме промяна на бизнес модела между НПК и нашите международни партньори. Страдаме от недостиг на средства и това забавя драстично проектите ни за развитие“, каза Сюлейман.

Сред разглежданите възможности е връщане към концесионен модел, при който инвеститорите ще поемат по-голяма част от първоначалните разходи. Друг вариант е промяна на сегашните договори за споделяне на добива, така че чуждестранните партньори да могат да осигуряват повече финансиране.

Като пример за новия подход НПК през юли подписа споразумение за блок „Зона 47“ с базираната в Катар „Ю Си Си холдинг“ (UCC Holding), без да провежда конкурентен търг.

„Нямаше тръжна процедура, а директни преговори“, каза Сюлейман. Той защити сделката с аргумента, че ЮСиСи и нейните партньори ще финансират проекта, като добави, че делът на НПК от добива ще се увеличи след 10 години.

Либийската компания възнамерява да привлече и две външни компании - „Кей Ту Интегрити“ (K2 Integrity) и „Кей Би Ар“ (KBR), които да извършват одит и да предоставят на чуждестранните инвеститори допълнителни гаранции за прозрачността на дейността ѝ.

Способността на Либия да привлича капитал остава зависима и от политическото разделение на страната. Повечето от най-големите петролни находища и експортни терминали се намират в райони, контролирани от Халифа Хафтар, който доминира в източната част на Либия. На запад базираното в Триполи и признато от ООН Правителство на националното единство разчита на подкрепата на множество въоръжени групировки.

Хафтар и свързаните с него сили периодично са блокирали петролни находища и пристанища. Експертна комисия на ООН заяви през март, че въоръжени групировки, свързани с управляващите среди както в източната, така и в западната част на страната, са засилили способността си да упражняват влияние върху НПК.

Сюлейман заяви, че всички страни в политически разделената държава приемат НПК като единна национална институция, но призна, че компанията е подложена на натиск.

„Имаме добри отношения, пътуваме на изток и на запад и разговаряме лице в лице с ключовите хора“, каза той. По думите му чуждестранните инвеститори трябва да общуват с местните фракции, за да улесняват дейността си.

Финансовите проблеми на НПК продължават въпреки високите цени на петрола на фона на войната срещу Иран и наскоро приетия национален бюджет, в който са предвидени около 2 млрд. долара за оперативните разходи на компанията.

Според Сюлейман тази сума е недостатъчна. По думите му НПК трябва да може да задържа между 6 и 7 долара от всеки произведен барел петрол, за да финансира дейността си.

Допълнително бреме представлява системата за субсидиране на горивата. НПК внася около 80 на сто от необходимите горива по международни цени, след което те се продават на вътрешния пазар на силно субсидирани цени. 

Същевременно контрабандата на горива се е превърнала в доходоносен бизнес, контролиран от въоръжени групировки, които според експерти на ООН се ползват със защита от представители на политическите елити от двете страни на разделената страна.

„Контрабандата нанася сериозни щети на икономиката ни“, каза Сюлейман. „Това е нещо, което е извън нашия контрол и правомощия и изисква незабавни действия, а в противен случай ще доведе до икономически колапс в Либия”, предупреди той.