Секновение е: Строг пост и тежки забрани на 29 август – ето какво повелява традицията

На този ден Православната църква почита мъченическата смърт на св. Йоан Кръстител. Народните вярвания свързват Секновение с края на лятото, застудяването на водата и оттеглянето на змиите и самодивите.

На 29 август отбелязваме Секновение – един от най-почитаните и същевременно най-тежките дни в българския народен календар. Празникът е познат още като Обсечене, Иван Обсечен, Иван Коприван и Църн свети Йоан.

Православната църква възпоменава Отсичането на честната глава на св. Йоан Предтеча и Кръстител. В знак на съпричастност към неговото страдание на този ден е установен строг пост, посочва официалният календар на Българската патриаршия.

Около църковния празник през вековете се натрупват множество народни обичаи и забрани. Те не са част от задължителните църковни правила, а от традиционните представи на българите за границата между лятото и есента.

„Денят и нощта се стигат“
Според старото поверие на Секновение денят и нощта „се стигат“ и стават равни. Оттам идва представата, че лятото се „сече“ и започва постепенното отстъпление към есента.

В действителност на 29 август денят и нощта не са с еднаква продължителност. Астрономическото изравняване се свързва с есенното равноденствие в края на септември. Изразът трябва да се разбира като народна символика за видимото скъсяване на деня и наближаващата смяна на сезоните.

Хората вярвали, че от Секновение сутрините и вечерите започват да стават по-хладни, а водата в реките губи лятната си топлина. Поради това съществувала забрана за къпане в открити водоеми. Според поверието човекът, който я наруши, можел да „се пресече“.

Защо не се ядат червени плодове
Една от най-разпространените традиционни забрани е на 29 август да не се ядат храни с червен цвят. Хората избягвали домати, дини, червени ябълки, грозде и други плодове и зеленчуци, които напомнят за пролятата кръв на светеца.

По същата причина не се пиело червено вино. В някои райони не се употребявали и кръгли плодове, тъй като формата им се свързвала с отсечената глава на св. Йоан.

Тези ограничения произлизат от народната обредност. Църковното изискване за 29 август е постът, а забраната за конкретни цветове и форми на храната е част от фолклорната традиция.

Не се започва нова работа
Секновение се смятало за „лош“ или „тежък“ ден. Хората избягвали усилената работа и не поставяли начало на важни начинания.

Особено силна била забраната за използване на остри предмети. На места не се режело с нож, не се секли дърва и не се подхващали дейности, напомнящи за мъченическата смърт на св. Йоан Кръстител.

Стопаните можели единствено да събират диви плодове като дренки и киселици, които да запазят за зимата. В някои краища през нощта били палени огньове с вярата, че пламъците ще предпазят домовете от зли сили.

Змиите и самодивите се прибират
Народните представи определят Секновение като опасна граница между два сезона. Вярвало се, че тогава змиите и гущерите напускат откритите места и се прибират в своите леговища.

Същото се разказвало и за самодивите – свръхестествени създания, които според фолклора бродели край водоеми, гори и поляни през топлата част на годината. На Секновение те се скривали, защото тяхното време приключвало заедно с лятото.

Тези вярвания отразяват наблюденията на хората върху природата. С приближаването на есента температурите постепенно се понижават, денят става по-кратък, а активността на някои животни намалява.

Църквата почита мъченическата смърт на Йоан Кръстител
Според евангелския разказ св. Йоан открито осъждал брака на владетеля Ирод Антипа с Иродиада, която преди това била съпруга на неговия брат. Заради тази позиция пророкът бил хвърлен в затвора.

По време на празненство дъщерята на Иродиада танцувала пред Ирод и неговите гости. Владетелят обещал да изпълни нейно желание, а по съвет на майка си тя поискала главата на Йоан Кръстител. Така светецът бил обезглавен, а учениците му погребали неговото тяло.

Църквата почита св. Йоан като проповедник на покаянието и защитник на Божиите заповеди. На 29 август тя възпоменава смъртта му и призовава вярващите към пост, молитва и въздържание.

Твърдението, че на същата дата се честват светите Седмочисленици, не е вярно. Православната църква почита Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий на 27 юли, а не на Секновение.

Източник: Българска патриаршия, народен календар, БГНЕС