Близо 16% от българите не могат да си позволят месо през ден: Къде се намираме в ЕС?

СОФИЯ / БРЮКСЕЛ — Близо 16% от българските граждани не са имали финансовата възможност да си осигурят хранене с месо, риба или вегетариански еквивалент поне веднъж на два дни през 2025 г. Въпреки постепенното и стабилно подобрение през последните години, страната ни продължава да бъде сред държавите в Европейския съюз с най-висок дял на хората, изпитващи подобни сериозни материални затруднения.

Това показват последните данни на европейската статистическа служба Евростат за условията на живот в Европа, цитирани от БТА. Според официалната статистика точно 15,8% от населението на България не е могло да си позволи пълноценно хранене през изминалата година. За сравнение, средният показател за Европейския съюз е значително по-нисък – едва 8,5%.

Разликата между нивата у нас и средните за Европа ясно показва, че въпреки безспорно положителната тенденция през последното десетилетие, финансовите ограничения продължават пряко да засягат значителна част от българските домакинства.

Исторически обрат: Пътят от над 50% до под 16% материално затруднение

Данните на европейската статистическа служба все пак носят силен оптимизъм, тъй като разкриват трайно и дълбоко намаляване на дела на хората, които се сблъскват с този проблем у нас. През 2025 г. положителната промяна продължава за 13-а поредна година, което доказва устойчивостта на икономическия растеж и постепенното повишаване на доходите в страната.

Нека погледнем как се промени картината през годините:

• 2012 г. — Ситуацията в страната беше критична. Тогава шокиращите 51,9% от населението на България е изпитвало подобни финансови затруднения. На практика повече от половината жители на страната не са разполагали с достатъчно средства за пълноценна храна.
• 2014 г. — Само две години по-късно се отчита сериозен спад, като делът на засегнатите намалява до 39,5%.
• 2019 г. — Показателят вече пада до 27,6%.
• 2023 г. — За първи път в историята на статистиката у нас делът на хората с тези лишения пада под границата от една пета, достигайки 19,9%.
• 2024 г. — Положителната тенденция се затвърждава с нов спад до 18,7%.
• 2025 г. — Достига се рекордно ниското за страната ниво от 15,8%.

Черната класация на ЕС: Само Румъния е пред България

Въпреки забележителния напредък, България остава на дъното на Европейския съюз по този показател. Единствено съседна Румъния отчита по-висок дял на населението, което не може да си позволи хранене с месо или негов еквивалент поне веднъж на два дни – 18,1% през 2025 г.

Веднага след Румъния се нарежда България с 15,8%, а челната петица на държавите с най-големи затруднения се допълва от:

• Унгария — 15,1%
• Словакия — 14,2%
• Гърция — 12,8%

Сред страните с показатели над 10% попадат още Малта (11,5%), Франция (11,2%) и Германия (11,1%). Тези данни показва, че дори в най-големите европейски икономики инфлацията и социалното разслоение оставят своя отпечатък върху трапезата на гражданите.

Качество на живот: Хиляди българи са лишени от развлечения и социален живот

Статистиката на Евростат разкрива и друга, не по-малко тревожна страна на финансовите затруднения – невъзможността на хората да участват редовно в развлекателни дейности, спорт или културни събития. През 2025 г. 14,5% от българите не са могли да си позволят подобни занимания поради липса на средства.

За сравнение, средното равнище в Европейския съюз по този показател е 12,1%. По този показател България заема шесто място сред държавите членки с най-висок дял на социално изолираното по финансови причини население.

Най-сериозни ограничения по отношение на свободното време са отчетени в Гърция, където цели 27,3% от жителите не могат да отделят средства за редовни развлекателни дейности. Следват Румъния с 23,3%, Литва със 17,9%, Латвия с 16,2% и Унгария с 15,8%.

Дигитална изолация: Всеки двадесети българин без домашен интернет

В ерата на технологиите и дигиталната икономика, достъпът до глобалната мрежа се превърна в базова необходимост за образование, работа и комуникация. Въпреки това, България се нарежда на второ място в ЕС и по невъзможност за осигуряване на домашен интернет по финансови причини.

През 2025 г. 5,9% от българите не са имали финансовата възможност да си позволят интернет връзка за лични нужди у дома. Този процент е близо три пъти по-висок от средния за ЕС, който е едва 2%.

Първенец в тази негативна класация отново е Румъния с 6,2%, докато на обратния полюс е Финландия, където едва 0,1% от населението изпитва подобно затруднение.

И при този показател обаче България отчита подобрение спрямо предходната година. През 2024 г. делът на хората без интернет у дома поради безпаричие е бил 7%, което означава спад с 1,1 процентни пункта в рамките на една година.

Макар че дългосрочната статистика на Евростат показва безспорно и постепенно подобряване на условията на живот в България, страната ни продължава да заема едни от най-неблагоприятните позиции в Европейския съюз. Преодоляването на тези дефицити изисква целенасочени икономически мерки и социални политики.

Основните изводи от доклада на Евростат за 2025 г. включват:

• Исторически напредък: България отчита 13-а поредна година на спад в дела на хората, които не могат да си позволят месо – от над 51% през 2012 г. до 15,8% през 2025 г.
• Второ място в ЕС по бедност: Страната ни остава втора в Европейския съюз по невъзможност за осигуряване на пълноценна храна и домашен интернет, изпреварена единствено от съседна Румъния.
• Социална изолация: Близо 14,5% от българите са лишени от възможност за пълноценни развлечения и културен живот поради финансови затруднения.
• Дигитално разделение: Въпреки че делът на хората без интернет у дома спада до 5,9%, той остава близо три пъти по-висок от средния за ЕС (2%).

Повишаването на жизнения стандарт в България е факт, но пътят до пълното сближаване със средноевропейските нива на благосъстояние остава дълъг и изисква по-бърз темп на икономическо развитие и по-ефективна социална подкрепа.