Учителка с тежки думи след убийството на Георги Кузев: „Тази случка е огледало“

Убийството на 37-годишния Георги Кузев в Пловдив предизвика силна обществена реакция и вълна от гневни коментари. Докато мнозина настояват за най-тежки наказания за обвиняемите, учителката Грациела Щерева постави друг болезнен въпрос – каква е средата, в която растат децата, и какво ги довежда до подобна жестокост.

По случая са обвинени петима непълнолетни, а разследването продължава.

Щерева, която има над 15 години професионален опит и работи в областта на социално-емоционалното развитие и разрешаването на конфликти между деца, призова трагедията да не се превръща в причина за нова омраза.

„Да не се ожесточаваме към всички подрастващи“
Според учителката случилото се не бива да води до поставяне на всички тийнейджъри под общ знаменател.

Тя обръща внимание и на опитите поведението на обвиняемите да бъде обвързвано с определени младежки групи, музикални предпочитания и субкултури. По думите ѝ принадлежността към дадена среда или слушането на определен тип музика сами по себе си не означават склонност към насилие.

Щерева предупреждава и за друга опасност – гневът след убийството да доведе до нови прояви на саморазправа.

„Да не даваме хляб сега с писаниците си на други групи младежи да ходят да се саморазправят с подрастващи“, призовава тя.

„Не оправдавам убийството“
Учителката категорично подчертава, че позицията ѝ не е опит да оправдае случилото се.

Според нея виновните трябва да понесат отговорност. Наказанието обаче няма да бъде достатъчно, ако обществото не потърси отговор и на въпроса как непълнолетни стигат до подобно поведение.

Щерева смята, че начинът, по който самите възрастни реагират на конфликти, агресия и различно мнение, също изгражда средата, в която растат децата.

Да се търсят причините за едно поведение, подчертава позицията ѝ, не означава то да бъде оправдано.

Как децата се научават да решават конфликтите
Особено внимание Щерева отделя на социално-емоционалните умения и необходимостта те да бъдат развивани целенасочено.

„Децата имат нужда от целенасочено развиване на социално-емоционални умения, справяне с конфликти, гражданско образование и критично мислене“, пише тя.

Това поставя на дневен ред ролята не само на семейството, но и на училището и институциите.

Децата трябва да могат да разпознават собствените си емоции, да разбират последствията от действията си и да знаят кога един конфликт преминава опасна граница.

Спорната теза: „Не са отишли там, за да убият човека“
Една от най-дискусионните части от позицията на Грациела Щерева е предположението ѝ, че първоначалното намерение на групата може да не е било да се стигне до убийство.

Според нейната теза ситуацията може да е ескалирала, без участниците да осъзнаят или да разпознаят момента, в който трябва да спрат.

Тук е важно уточнението, че това е лично предположение на учителката, а не установен от разследването факт.

Какви са били намеренията на всеки от обвиняемите и каква е конкретната му роля предстои да бъде установено в рамките на разследването и съдебното производство.

„Тази случка е огледало“
След реакциите на своята позиция Щерева публикува и последващ коментар. По думите ѝ тя е била силно разтърсена от призивите за смърт и крайно жестоки наказания, появили се в публичното пространство.

Именно тези реакции според нея също трябва да бъдат част от разговора за насилието.

„Тази случка е огледало и симптом на собствено отгледана чума, а не чуждопланетарен вирус, с който нямаме нищо общо“, пише учителката.

С тези думи тя насочва вниманието към един от най-трудните въпроси след трагедията – дали обществото може да разглежда случилото се единствено като действията на няколко непълнолетни, или трябва да потърси по-дълбоко причините, позволили подобно поведение да се развие.

Отговорността остава
Позицията на Грациела Щерева не променя отговорността, която ще бъде определена от съда, нито фактите, които разследващите трябва да установят.

Тя поставя акцент върху другата страна на проблема – превенцията.

Наказанието идва след престъплението. Работата с агресията, възпитанието, критичното мислене и умението конфликтът да бъде прекратен навреме трябва да започнат много преди това.

Затова според учителката трагедията в Пловдив не трябва да остане единствено повод за гняв. Тя трябва да постави и въпроса какъв пример възрастните дават на децата и какво може да бъде променено, за да не се стига отново до подобна трагедия.