Нормално ли е да живеем с родителите си, когато сме възрастни, и как да се разделим правилно

Съвременните млади хора често се наричат ​​инфантилни, упрекват ги за нежеланието им да създадат семейство рано, да се изкачат по кариерната стълбица, да вземат ипотека - с други думи, „да построят къща и да засадят дърво“.

Вместо това мнозина избират пътуване, удобна работа на свободна практика и неангажиращи връзки. Случва се и възрастни деца, без да имат собствено жилище, да останат да живеят в дома на родителите си за дълго време, за да не се натоварват с ненужни разходи и отговорности. Ето какво смятат психолози за това какво включва подобна симбиоза и как правилно да си поставяме граници.

Когато говорят за възрастни деца, които навлизат в самостоятелен живот, психолозите използват термина „раздяла“, това е важен етап от развитието на личността. Една от дефинициите за раздяла е: „Постоянното осъзнаване от растящия човек и неговите родители на неговата раздяла и емоционално изживяване на това, при което се формира чувство за независимост и всеки от участниците в процеса изгражда своя уникална личностна идентичност.

За да настъпи емоционална раздяла е необходимо да настъпи физическа раздяла, защото трудно ще живееш по свои правила на територия, където си свикнал да те третират като подчинено същество. По правило възрастните деца, които са в симбиотична връзка с майка си, остават да живеят с родителите си. В този случай раздялата не е завършена. Те обаче не са непременно инфантилни.

Ако човек е инфантилен и не обича да взема решения като възрастен, тогава, живеейки самостоятелно, той ще подреди живота си като тийнейджър – това ще включва мотаене в компютърни забавления, барове, ядене на всичко, което може да бъде доставено, и, разбира се, въпросът за създаването на собствено семейство ще бъде забавен колкото е възможно повече. Следователно не става дума за преместване, а за готовността на детето да води самостоятелен живот и да расте.

Защо раздялата ще бъде много по-трудна на територията на майката? Първо, родителското семейство има свой собствен начин на живот и правила. Тези правила са създадени не от детето, а от възрастните. Умението и способността да установите свой собствен ред в къщата, дори да поставите нещата на рафтовете възможно най-удобно, е един от критериите за зряла възраст.

Второ, има размиване на личните граници. Родителите са свикнали да се грижат за детето и да го контролират, а то да приема това.

Необходимо е да се изградят нови, възрастни отношения с родителите приблизително по същия начин, както се случва в работен екип или приятелски кръг. Необходимо е да се определят лични граници и ако някой се опита да ги наруши, учтиво, но твърдо реагирайте, научете се да казвате „не“ на родителите.

Тук важи принципът има ли отговорност, ще има и права, и власт. Например, родителите обикновено купуват храна и готвят. Момичето иска нейните права да бъдат ценени толкова, колкото правата на възрастните членове на семейството. Тя може да предложи да поеме част от финансовата тежест, да купи храна или да плати част от сметките. Трябва да има баланс между отговорност и власт.

Ако по някаква причина нямате възможност да живеете отделно, това не означава, че не можете да пораснете и да продължите да се подчинявате на мама и татко във всичко, да не вземате решения и да докладвате с кого отивате на разходка и кога ще се върнете у дома. Случва се родителите да не приемат факта, че техният син или дъщеря вече не е дете, и продължават да се отнасят свръхпротективно. В този случай трябва спокойно и настойчиво да напомняте на родителя си за вашата възраст - и не само на думи, но и на дела, покажете своята независимост.

Още няколко съвета от психолози:

• Обяснете на родителите си, че те са още достатъчно млади, за да свой личен живот. Подкрепяйте ги и ги насърчавайте по всякакъв начин, насърчавайте ги да ходят на срещи, на приятелски срещи, на театър и да се занимават с хоби. Когато човек има личен живот, той подсъзнателно ще „даде правото“ на друг човек да има личен живот и ще се намесва по-малко в него;
• В никакъв случай не поддържайте теми за старост и немощ в разговорите и действията си. Това е капан, в който попадат всички участници;
• Дръж се като възрастен. Колкото демонстрирате по-малко детско поведение (капризи, обиди), толкова по-бързо родителите ви ще започнат да ви възприемат като възрастен..

Ако се случи така, че човек не се отдалечи от родителите си по материални причини, тогава в един момент той може да започне да живее напълно независим живот, да създаде свое собствено семейство - в съвременния свят тази граница е изместена с 30 години. Но може да има и тъжен сценарий: 40-годишен мъж, седнал на врата на родителите си, напълно неадаптиран към обществото. Резултатът е пиянство, депресия, гняв към родителите му, че не са му дали навреме „магическия ритник“ в живота.

Именно незавършената раздяла може да попречи на изграждането на лични отношения.