Психолозите изненадаха родителите: навик, който мнозина смятат за лош, може да е признак за висока интелигентност при детето

Повечето родители се тревожат, когато за първи път хванат детето си в лъжа. За мнозина това е знак за проблемно поведение или начало на лош навик, който трябва незабавно да бъде пресечен. Според психолозите обаче истината е доста по-интересна и изненадваща.
Нови изследвания показват, че първите опити за лъжа невинаги са повод за тревога. В много случаи те могат да бъдат доказателство, че детският мозък се развива активно и усвоява важни умения, свързани с интелигентността, самоконтрола и социалното общуване.
Децата започват да лъжат много по-рано, отколкото предполагат родителите
Изследване на канадския психолог Канг Лий показва, че способността за измисляне на неверни истории се появява още в най-ранна възраст.
Според данните около 30% от децата правят първите си опити за лъжа още около двегодишна възраст. До третата година този процент достига приблизително 50%, а около четиригодишна възраст близо 80% от децата вече са използвали малки измислици или са се опитвали да скрият истината.
Това означава, че подобно поведение е далеч по-разпространено, отколкото повечето родители предполагат.
Защо лъжата изисква развит мозък
На пръв поглед изглежда лесно да измислиш история. В действителност обаче детето трябва да извърши няколко сложни умствени процеса едновременно.
На първо място то трябва да осъзнае, че другият човек не знае всичко, което знае самото дете. Именно това психолозите наричат „теория на ума“ – способността да разбираме, че всеки човек има собствени знания, мисли и възприятия.
Освен това детето трябва да контролира поведението си, да следи какво казва, как реагира и дали историята му изглежда убедителна. Това изисква развитие на самоконтрол, концентрация и изпълнителни функции на мозъка.
Специалистите посочват, че децата, които усвояват тези умения по-рано, често показват по-висока когнитивна гъвкавост, по-добра адаптивност и по-развито логическо мислене.
Лъжата не винаги е знак за лошо възпитание
Експертите подчертават, че малките деца все още изграждат разбирането си за моралните норми и социалните правила.
Когато едно дете излъже, причините обикновено са съвсем различни от тези при възрастните. То може да иска да избегне наказание, да получи желаното, да защити себе си или просто да привлече внимание.
В този смисъл подобни ситуации са част от естествения процес на обучение. Чрез тях децата постепенно разбират последствията от действията си и изграждат усещане за честност, доверие и отговорност.
Фантазия или лъжа?
Особено в ранна възраст границата между въображението и умишлената измама често е много размита.
Малките деца притежават изключително богато въображение. Те създават фантастични истории, измислени приятели и цели въображаеми светове. Понякога разказват невероятни случки не защото искат да заблудят някого, а защото самите те преживяват тези истории като реални.
Именно затова специалистите съветват родителите да не реагират прибързано и да анализират внимателно всяка ситуация.
Как трябва да реагират родителите
Психолозите препоръчват спокойствие и търпение.
Вместо детето да бъде заклеймявано като лъжец, по-полезно е родителите да разговарят с него и да се опитат да разберат каква е причината за конкретното поведение.
Наказанията и агресивните реакции често водят до обратен ефект и могат да насърчат детето да крие още повече информация в бъдеще.
Много по-ефективно е постепенно да му се обяснява значението на честността и доверието, като същевременно се насърчават откритите разговори.
Какво показват специалистите
Според експертите първите детски лъжи в повечето случаи не са сигнал за бъдещи проблеми, а естествен етап от развитието.
Способността да се създават сложни истории, да се фантазира, да се разбира гледната точка на другите и да се контролира собственото поведение е свързана с важни интелектуални процеси.
Затова следващия път, когато детето ви разкаже история, която звучи малко съмнително, може би не става дума просто за пакост или опит да избегне наказание. Възможно е това да е знак, че неговият мозък активно се развива, учи се да разбира света и изгражда умения, които ще му бъдат полезни през целия живот.