Черна статистика в ДР Конго: Жертвите на епидемията от ебола вече са над 4000
Демократична република Конго е изправена пред една от най-тежките хуманитарни кризи в своята история, борейки се с безпрецедентно разпространение на смъртоносен вирус. На фона на сериозно обществено недоверие и икономически трудности за медицинските екипи, страната регистрира рекорден брой смъртни случаи. Настоящата ситуация поставя под огромно напрежение както местните власти, така и международните хуманитарни организации.
Рекорден брой починали и бързо разпространение
Черният баланс от епидемията от ебола в ДР Конго премина границата от 4000 души, докато държавата полага неимоверни усилия да овладее заразата, информира Асошиейтед прес, позовавайки се на данни от местните власти. Според последната статистика на Министерството на здравеопазването, публикувана вчера, смъртните случаи са достигнали 4018 при общо 8300 потвърдени заразявания. Това означава, че почти половината от заболелите са загубили живота си, което превръща това огнище в най-бързо развиващата се епидемия от ебола, регистрирана някога.
Началото на епидемията бе обявено на 15 май тази година. Тя е предизвикана от редкия щам „Бундибуджо“, срещу който в момента няма открита ваксина или официално одобрено лечение.
Протести на медици и липса на заплащане
В град Буния, административен център на североизточната провинция Итури и епицентър на заразата, се стигна до сериозно напрежение. Група здравни служители се събраха на протест с искане да получат забавените си възнаграждения, но бяха бързо разпръснати от силите на реда. Сред недоволните бяха и специалисти от екипите за проследяване на контактите, чиято роля е ключова за откриването на потенциално заразени лица. Това не е първият подобен случай – от началото на кризата медиците на първа линия стачкуваха неколкократно заради неизплатени заплати, което сериозно пречи на ограничаването на болестта.
Заразен служител на „Лекари без граници“ и атаки срещу политици
Междувременно от международната организация „Лекари без граници“ съобщиха, че техен сътрудник се е инфектирал с ебола по време на мисията си в страната. Снощи пациентът бе транспортиран със специален медицински самолет до Нидерландия, където е настанен в изолирано отделение на Медицинския факултет към Лайденския университет. От организацията подчертаха сериозността на ситуацията:
„Човешката цена на тази криза е безпрецедентна за ДР Конго, като общностите са изправени пред най-мащабната епидемия от ебола, регистрирана някога в страната“
До момента над 50 медицински работници са изгубили живота си след заразяване с опасния вирус.
Напрежението ескалира и до физическо насилие. В град Бутембо (провинция Северно Киву), който е сред най-засегнатите райони, Мари-Селестен Карондва – местен представител на управляващата партия „Съюз за демокрация и социален прогрес“ – бе нападнат в дома си миналата неделя. Атаката последва негови публични изказвания в защита на държавните противоепидемични мерки. Къщата на Карондва бе опожарена, а самият той почина в болница от тежките си наранявания. Този трагичен инцидент ясно показва огромното напрежение в страната, което допълнително изтощава здравната система и местните ресурси.
Недоверие и предизвикателства пред контрола на заразата
Широко разпространеното недоверие към институциите и медицинските екипи продължава да бъде основна пречка пред овладяването на 17-ата епидемия от ебола в тази част на Африка. Въпреки че от миналия месец властите се опитват да си сътрудничат директно с местните общности, много от жителите остават скептични и дори вярват, че болестта е измама. Това отношение се подхранва от дългогодишните проблеми с корупцията и недоволството от начина, по който държавата е реагирала при предишни здравни кризи.
От своя страна, Африканските центрове за контрол и превенция на заболяванията отчетоха спад в броя на новите случаи по време на последния си брифинг. Експертите обаче предупреждават, че това понижение може да е привидно и да се дължи на несигурността в района и трудния достъп до общностите в най-тежко засегнатите зони.
Настоящата криза в ДР Конго показва, че борбата с ебола е не само медицинско, но и дълбоко социално предизвикателство. Преодоляването на недоверието сред населението и осигуряването на адекватно заплащане за медиците на първа линия остават ключови фактори за спиране на смъртоносната епидемия.
