Петролът поевтинява, след като износът от Близкия изток надмина предвоенните нива

Световните пазари на суровини реагират динамично на промените в Близкия изток, където доставките на петрол неочаквано отбелязват ръст въпреки продължаващото напрежение. Този ръст в износа доведе до понижение на котировките по време на днешната азиатска търговия. Инвеститорите следят отблизо както сигурността на танкерите, така и алтернативните трасета за пренос на суровината.
Спад на петролните котировки
Към 09:15 часа българско време международният бенчмарк Брент отчете спад от 0,73 на сто, достигайки цена от 101,50 долара за барел. В същото време фючърсите на американския лек суров петрол поевтиняха с 1,22 на сто до 89,89 долара за барел. Данните за пазара са предоставени от компанията за проследяване на корабоплаването „Кеплер“ (Kpler) и бяха разпространени от световните агенции Ройтерс и Франс прес.
Общият износ на суров петрол, петролни продукти, химикали и други течни продукти (без природния газ) е достигнал средно 22,4 милиона барела на ден през седемте дни до 30 септември.
Износът надхвърля нивата отпреди конфликта
Според предварителните анализи, доставките на суров петрол от Близкия изток са превишили нивата отпреди войната в четири от седемте дни през последната седмица на септември. Пикови стойности между 19,5 млн. и 22,5 млн. барела дневно са регистрирани на 24 септември, както и в периода между 27 и 29 септември. За сравнение, преди избухването на конфликта между САЩ, Израел и Иран, средният дневен износ за периода от март 2025 г. до февруари 2026 г. е бил около 18 млн. барела.
До 1 октомври средната седемдневна стойност на износа възлиза на 18,5 млн. барела на ден. Статистиката на „Кеплер“ включва превозите през Ормузкия проток и Червено море, доставките от терминали, както и прехвърлянето на товари в Оманския залив. Трябва да се отбележи обаче, че данните не обхващат плавателните съдове, преминали през района с изключени транспондери на автоматичната система за идентификация (AIS).
Преди началото на военните действия на 28 февруари, през стратегическия Ормузки проток ежедневно са преминавали около 125 големи търговски кораба, пренасящи близо 20% от световния обем на петрол и втечнен природен газ (ВПГ). През септември броят на танкерите с ВПГ, напуснали протока, е отбелязал най-високото си равнище от февруари насам.
Рискове и зачестили атаки в региона
Въпреки стабилните обеми на износа, заплахите за корабоплаването остават високи. В съботен доклад на компанията за морска сигурност „Марискс“ (Marisks) се съобщава за поне седем инцидента в района.
По информация на „Кеплер“ този танкер е засечен за последно на 17 септември при разтоварването на 2 млн. барела кувейтски петрол на оманското пристанище Рас Марказ. Собственикът на съда – „Кувейт Ойл Танкер Къмпани“ (Kuwait Oil Tanker Company) – все още не е коментирал случая пред Ройтерс. Междувременно Британската служба за морски търговски операции (UKMTO) информира за поне едно нападение дневно в Ормузкия проток или Аденския залив от 2 октомври насам.
Експертите от „Марискс“ предупреждават, че преминаващите кораби са изложени на „нарастваща и непредвидима физическа заплаха“. Те допълват, че атаките невинаги са насочени срещу конкретни съдове. Има вероятност иранските сили да изстрелват ракети по зони с радарни сигнали, което означава, че самото присъствие на даден кораб в района в грешния момент е основният източник на риск.
Алтернативни маршрути за износ
За да заобиколят опасния Ормузки проток, държавите от региона разчитат и на сухопътни трасета. Саудитска Арабия възобнови работата на петролопровода „Изток-Запад“, който свързва източните находища с терминала Янбу на Червено море. Тръбопроводът бе временно спрян на 11 септември след нападения от територията на Ирак. Обединените арабски емирства също използват своя алтернативен тръбопровод, който отвежда суровината директно до терминала Фуджейра, разположен извън конфликтната зона.
Въпреки сериозните заплахи за сигурността в Ормузкия проток и зачестилите атаки срещу търговски кораби, петролният пазар демонстрира устойчивост. Възстановяването на доставките до нива, надвишаващи предвоенните, съчетано с използването на алтернативни тръбопроводи от Саудитска Арабия и ОАЕ, временно успокои опасенията за недостиг и натисна цените на суровината надолу.