Проучване: Държавните разходи в еврозоната стимулират икономиката тройно по-ефективно от данъчните облекчения

В търсене на най-ефективните инструменти за икономически растеж, ново изследване хвърля светлина върху въздействието на фискалните мерки в еврозоната. Анализът показва, че публичните разходи имат значително по-силен икономически ефект в сравнение с намаляването на данъците, предлагайки ценни прозрения за фискалната политика на страните членки.

Германският институт за икономически изследвания (DIW) разкрива, че всяко допълнително евро, инвестирано от държавата, може да увеличи брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната с до 1,30 евро още през първата година. За разлика от това, данъчните облекчения генерират едва около 40 цента ръст на БВП за всяко евро, цитирано от APA.

Влиянието на паричната политика

Според Гьокхан Идер, автор на проучването, „Общата парична политика променя правилата на играта във фискалната политика в еврозоната.“ Изследването подчертава, че Европейската централна банка (ЕЦБ) обикновено не реагира на фискални мерки, предприети от отделни държави като Италия или Испания. Това означава, че националните разходни програми не биват неутрализирани от повишаване на лихвените проценти. Данъчните облекчения, от друга страна, не се възползват от потенциалното разхлабване на паричната политика, което би могло да засили тяхното въздействие.

Малте Риет, съавтор на изследването, допълва: „Във валутен съюз като еврозоната фискалните разходни мерки имат особено силно въздействие в сравнение със страни със собствена парична политика като САЩ.“

Как различните мерки въздействат на икономиката

Публичните инвестиции и държавното потребление въздействат върху икономиката чрез различни механизми. Инвестициите стимулират частните капиталови вложения, като същевременно разширяват и подобряват инфраструктурата, което увеличава производствения капацитет на икономиката. По-високото държавно потребление директно подкрепя потреблението на домакинствата.

За разлика от тях, ефектът от данъчните облекчения е значително по-слаб и по-краткотраен. Според института, те увеличават частното търсене в по-малка степен, а въздействието им върху икономиката почти изчезва след четири години.

Дългосрочни перспективи и предизвикателства

Авторите на изследването предупреждават, че макар и ефективни в краткосрочен план, увеличените държавни разходи носят дългосрочни рискове за публичните финанси. Гьокхан Идер отбелязва: „Особено за краткосрочната стабилизация на икономиката добре структурираните разходни мерки са по-ефективният инструмент.“ Той подчертава, че правителствата трябва едновременно да вземат предвид дългосрочните последици както за държавните финанси, така и за общия икономически растеж.

Резултатите от проучването се отнасят предимно за фискални мерки, предприети от отделни страни членки. Авторите посочват, че ако множество държави от еврозоната едновременно увеличат разходите си, това може да предизвика реакция от страна на ЕЦБ, което потенциално би ограничило стимулиращия ефект.

В обобщение, проучването на DIW ясно показва, че в рамките на еврозоната публичните разходи са много по-мощен инструмент за стимулиране на икономиката в сравнение с данъчните облекчения, благодарение до голяма степен на спецификата на общата парична политика. Въпреки това, стратегическото планиране и внимателното съобразяване с дългосрочните фискални последици остават от ключово значение за устойчив растеж.