Шест държави заплашват да наложат вето върху бюджета на ЕС, настояват за съкращения от стотици милиарди евро

Предстоящите преговори за дългосрочната финансова рамка на Европейския съюз се очертават като изключително тежки и напрегнати. Сериозните разногласия между държавите членки за това как трябва да се разпределят общите средства поставят под въпрос навременното приемане на бюджета. Шест от най-влиятелните икономики в съюза вече поставиха остър ултиматум, настоявайки за радикални реформи и икономии.

Германия, Нидерландия, Швеция, Дания, Австрия и Финландия изпратиха официално предупреждение до Брюксел, че са готови да блокират приемането на бюджета на ЕС за периода 2028–2034 г. Според информация на влиятелното издание „Файненшъл таймс“, което разполага с писмото на лидерите на шестте страни, те изискват намаляване на общите разходи със „стотици милиарди“ евро.

Промяна в приоритетите на Общността

В писмото си европейските лидери заявяват категорично: „Бюджетът на ЕС трябва да бъде реформиран из основи. Трябва да направим избор“. Те настояват фокусът на финансирането да се измести към сигурността, отбраната и подкрепата за иновативни компании, за да може европейската икономика да се конкурира успешно с гиганти като САЩ и Китай.

За да се осигурят тези средства обаче, шестимата лидери предлагат орязване на бюджетите за традиционните сектори – селското стопанство и сближаването на по-бедните региони, които в момента усвояват близо две трети от общата финансова рамка.

„Ако бюджетът не бъде намален със стотици милиарди, тази година няма да има споразумение“, коментира пред изданието дипломат от една от страните, подписали писмото.

Сложни преговори и политически натиск

За да бъде приет бюджетът за 2028–2034 г., е необходимо пълно единодушие от всички 27 държави членки. Настоящото искане за сериозни съкращения директно застрашава поетия през юни ангажимент за постигане на консенсус до края на годината. Допълнително усложнение за преговорите се очаква и от предстоящите избори във Франция, Италия, Испания и Полша.

Европейската комисия предложи общ бюджет в размер на около 2 трилиона евро, но група от 17 държави, начело с Италия и Испания, настоява за запазване и дори увеличаване на средствата за традиционните политики. Те настояват общата сума да надхвърли границата от 2 трилиона евро, като част от тях предлагат емитирането на нов съвместен европейски дълг – идея, която среща твърда съпротива от страна на Берлин и неговите съюзници.

Данъци на европейско ниво: Решение или нов проблем?

Франция, която също е нетен платец, но и най-големият бенефициент на земеделски субсидии в ЕС, предлага компромисен път – въвеждане на нови общоевропейски данъци за финансиране на увеличените разходи.

Европейската комисия вече предложи план за генериране на близо 60 милиарда евро годишно чрез нови налози. Сред тях са по-високи вноски от европейската схема за търговия с емисии, въглероден данък върху вносните стоки, такса върху нерециклираните електронни отпадъци, нови акцизи върху тютюневите изделия и данъци за големите корпорации.

Въпреки това, тези идеи се сблъскват с недоволството на националните правителства, които не желаят да преотстъпват своите данъчни правомощия на Брюксел. Дипломатите също изразяват скептицизъм, че подобни мерки няма да бъдат достатъчни, за да покрият всички финансови нужди на съюза.

В крайна сметка, спорът за следващата многогодишна финансова рамка очертава дълбок разлом в Европейския съюз. Балансът между амбициите за модернизация на икономиката и отбраната, от една страна, и запазването на традиционните субсидии за земеделие и региони, от друга, ще изисква безпрецедентни дипломатически усилия през следващите месеци.