Ще остане ли най-накрая в историята смяната на времето? Актуална информация

Като по часовник всяка година в края на март ситуацията се повтаря. Хората объркано се питат един друг, дали стрелките на часовника трябва да бъдат преместени с час напред или час назад. Сънят се губи, пропускат се срещи и всяка година милиони европейци от Дания до Хърватия се питат "Наистина ли се нуждаем от лятно часово време и какво е то всъщност?", пише Европейският нюзрум.

През 2018 г. Европейската комисия предложи да се премахне сезонната смяна на времето, след като близо четири милиона души от тогава 28-членния блок - преди официалното напускане на Великобритания - се обявиха в полза на това в открито допитване. Европейският парламент одобри реформата през следващата година, но оттогава тя е в застой, след като срещна съпротивата на няколко европейски държави.

Полша, която е ротационен председател на ЕС до юли, заяви, че е време въпросът да бъде върнат на дневен ред. Полското председателство ще проведе технически разговори със страните членки в края на април, за да провери дали има шанс да се постигне споразумение за прекратяване на практиката за смяна на времето.

Пести ли нещо лятното часово време?

Като цяло идеята за смяна на времето била да се пестят разходи за енергия, като се "печели" един час дневна светлина вечер.

Настоящият ефект за пестене на енергия обаче е спорен. Германската агенция по околна среда обобщава: "Колко енергия се пести при преминаването на лятно часово време не може да бъде определено с точност, защото промяната води до по-ниска консумация в някои райони и по-висока в други".

Това означава, че от една страна дневната светлина се използва по-ефективно по време на лятното часово време, което дава в резултат пестене от електричество във вечерните часове. От друга страна се потребява повече енергия за отопление, заради по-ранния час на събуждане в студените сутрини на пролетта и есента.

Много от проучванията показват много нисък потенциал за пестене на енергия.

И в северните, и в южните европейски страни се увеличават доказателствата за ефектите върху здравето от смяната на времето.

"Голям брой доказателства показват, че смяната на времето два пъти годишно е лошо за здравето на хората, лошо за животните, лошо за пътния трафик и има много малко ползи. Също така създава големи неудобства" заяви ирландският евродепутат Шон Кели, един от най-гласовитите поддръжници на премахване на смяната на времето.

В Испания най-доброто действие би било да се придържаме към часовата зона на най-близкия до нас меридиан, което е зимното време, каза Гонсало Пин, координатор на групата по сън и хронобиология към Испанската педиатрична асоциация. "Внезапните промени на времето карат нашата неврохормонална система – кортизол, мелатонин, серотонин и холестерол – която има собствен биологичен цикъл да значително да загуби синхрона си", подчерта Пин.

Но мненията на учените често не са единодушни. Българският невролог д-р Диана Дечовска каза в интервю за БТА през 2022 г., че човешкото тяло има способността да се адаптира бързо и промяната на часовника с един час като цяло не е стресова за организма.

Обикновено човек се нуждае от 5 до 10 дни, за да се адаптира към смяната на времето, обясни тя.

Дечовска цитира данни, според които едва пет процента от хората страдат от по-тежки реакции, предизвикани от смяната на времето. Те могат да изпитат смущения в съня, които могат да доведат до нервност, раздразнителност, намалена концентрация, лошо настроение. По-възрастните хора с хронични заболявания са по-податливи на тези нежелани реакции, тъй като телата им са по-малко адаптивни, обясни тя.

Промяна: кой я иска и в каква посока?

Въпреки че Европейската комисия предложи спиране на смяната на времето преди шест години и половина, между страните членки на ЕС все още не е постигнато споразумение по този въпрос.

Предложението последва онлайн допитване, извършено през лятото на 2018 г., в което участваха 4,6 милиона души. 84% от тях се обявиха за премахване на смяната на времето два пъти годишно.

Голям брой от участниците в допитването обаче бяха от Германия и Австрия. От 4,6 милиона дали отговор, над 3,1 милиона бяха от Германия, а над 260 000 от Австрия, докато участниците от всички останали страни бяха много малко. Германците преобладаващо гласуваха за оставане на лятното часово време за постоянно.

Настоящото полско председателство на ЕС неофициално проучва дали е възможно да се придвижи въпроса за спиране на смяната на времето, но то е наясно, че предложението досега е получило ограничена подкрепа от страните членки на ЕС.

"Вярваме, че все още е постижимо координирано решение и окуражаваме подновяване на дискусиите", заяви говорител на ЕК.

Полският министър на икономическото развитие и технологиите Кшищоф Пашик каза, че изказаната от ЕК позиция е резултат от разговора му с европейския комисар по транспорта Апостолос Дзидзикостас. "И двамата сме съгласни, че смяната на времето в Европа трябва да бъде спряна. Полското председателство има пълна подкрепа за действие по този въпрос", заяви Пашик.

След повторното му избиране американският президент Доналд Тръмп каза, че иска да премахне лятното часово време, тъй като то е "неудобно" и "много скъпо", въпреки че по-късно смекчи позицията си и нарече въпроса "50/50".

Технологичният милиардер и съюзник на Тръмп Илон Мъск миналия месец се включи в дискусията като запита последователите си дали предпочитат за постоянно час по-рано или час по-късно – ако смяната на времето бъде спряна. Мнозинството предпочете по-късен изгрев и залез през цялата година.

Изглежда обаче, че подобен ентусиазъм липсва сред европейските страни. Дания и Кипър, които ще бъдат последователно председателстващи страни на ЕС след Полша, също заявиха, че нямат интерес от придвижване на въпроса.

Йорген Бак в Дания се надява, че Тръмп може да накара Европа да се съгласи да премахне лятното часово време.

"Убеден съм, че ако лятното часово време бъде премахнато в САЩ, това ще има голямо влияние върху това дали хората ще обмислят да направят същото в Европа", заяви Бак.

За да бъде премахната смяната на времето обаче, европейските страни първо трябва да се споразумеят дали искат да оставят за постоянно лятното часово време или астрономическото.

В България има призиви от политическите партии за премахване на лятното часово време и хората изглеждат съгласни. Данни от допитването на ЕС от 2018 г. показва, че 80 процента от участвалите в допитването българи са отговорили, че опитът им със смяната на времето е отрицателен или много отрицателен, докато едва 20 на сто отчитат положителен или много положителен опит.

В Италия, от друга страна, наскоро петиция събра 350 000 гласа с искане лятното часово време да остане за постоянно. Според Италианското дружество по медицина на околната среда – един от организаторите на подписката, приемането на лятното часово време ще позволи спестяването на 11,7 кВч енергия за 10 години, което ще намали сметките за електричество на италианците с 2,2 млрд. евро. Освен това значително ще намали и емисиите, които влияят на климата.

Албанците са за оставане на смяната на времето, отчасти заради факта, че малката балканска държава се радва на около 300 слънчеви дни годишно, което най-вече се отразява в пестене на енергия.

Други са по-незаинтересовани. В Румъния, която регламентира преминаването си към лятно часово време през 1997 г., няма дебати или официални инициативи, които да призовават за промяна.

Става въпрос за астрономия

Докато в повечето случаи проблемите се коренят в липсата на единство в ЕС, в този случай въпросът има и географски аспект, който не може да бъде пренебрегнат.

В ЕС има три часови зони, най-голямата от които е Централна Европа – от Полша на изток до Испания на запад.

Ако всички страни в тази часова зона приемат, например, лятното часово време за постоянно, в Белгия, Нидерландия и Дания слънцето ще изгрява чак в късните сутрешни часове през зимата, а в Северозападна Испания около 10 ч.

Ако те приемат зимното време за постоянно, слънцето в Източна Полша ще изгрява в 3 ч. сутринта през лятото, а в Берлин в 3:44 ч.

От друга страна, ако страните в западната и северната част на континента навлязат в западноевропейската часова зона, което би било естествено, ще възникнат нови усложнения, защото например Франция и Германия ще попаднат в две различни часови зони.

За момента изглежда, че сезонната смяна на времето, въпреки всичките ѝ недостатъци, все още е най-добрият компромис.