Стрес тест на ЕЦБ: Банките в еврозоната издържат на геополитически сътресения, но имат пропуски в управлението на риска
В контекста на нарастващата глобална нестабилност и зачестяващите геополитически конфликти, Европейската централна банка (ЕЦБ) проведе безпрецедентен стрес тест на най-големите банки в еврозоната. Целта беше да се оцени тяхната способност да устоят на сериозни сътресения, а резултатите, публикувани днес, предлагат смесена картина на устойчивост, но и на идентифицирани слабости.
Според данните от проверката, големите финансови институции в еврозоната демонстрират капацитет да се справят със значителни геополитически сътресения. Въпреки тези окуражаващи резултати, ЕЦБ е идентифицирала и конкретни слабости в системите за управление на риска на банките. Ключов пропуск, според заключенията от проверката, е склонността да се подценяват потенциални затруднения с ликвидността.
Методология и обхват на проверката
Стрес тестът обхвана 110 банки под прекия надзор на ЕЦБ, включително водещи играчи като „Бе Ен Пе Париба“ (BNP Paribas) и „Дойче банк“ (Deutsche Bank). От участващите финансови институции беше изискано сами да разработят сценарии за тежки геополитически кризи. Тези сценарии трябваше да предвидят събития, които биха могли да намалят техния коефициент на капиталова адекватност (основен индикатор за финансова стабилност) с поне три процентни пункта.
Определеният от ЕЦБ праг е базиран на капиталовите загуби, регистрирани по време на световната финансова криза от 2008 г. и последвалата дългова криза в еврозоната.
Разработените от банките сценарии често включват едновременно проявление на множество рискове, сред които: военни конфликти, търговски войни, икономически санкции, кибератаки и прекъсвания на веригите за доставки.
Конкретни заплахи и уязвими сектори
Сред най-често посочваните възможни рискове са напрежението между САЩ и Китай заради Тайван, задълбочаване на войната в Украйна и ескалация на конфликтите в Близкия изток. Основната цел на проверката е била да стимулира банките да анализират кои заплахи са най-значими за техните специфични бизнес модели.
Докладът, без да назовава конкретни институции, подчертава, че кибератаките са определени от банките като основен оперативен риск. Най-големи загуби се очакват в сектори, които са особено уязвими към геополитическо напрежение: промишленост, транспорт, енергетика, строителство и селско стопанство.
Ключова слабост: Рискът за ликвидността
Основната слабост, която ЕЦБ установи, е свързана с риска за ликвидността. Банките често подценяват колко бързо могат да възникнат проблеми с финансирането. В някои от представените сценарии последиците се проявяват едва в дългосрочен план, докато кризите с ликвидността могат да се развият в рамките на часове.
Пример за това е фалитът през 2023 г. на американската „Силикон Вали Банк“ (Silicon Valley Bank), чиито клиенти се опитаха да изтеглят десетки милиарди долари само за един ден, подчертавайки скоростта, с която може да ескалира подобна криза.
Въпреки идентифицираните слабости, обобщените резултати показват известна устойчивост на банковия сектор. Средният коефициент на базовия собствен капитал от първи ред (CET1) би се понижил от 15,5 на сто на 12,1 на сто при кризисните сценарии, преди да се възстанови до 13,5 на сто благодарение на предвидените от банките мерки.
Сред възможните мерки за справяне с кризисните ситуации, посочени от банките, са:
- Спиране или намаляване на дивидентите (посочено от 59 на сто от банките)
- Ограничаване на рисковите експозиции (57 на сто)
- Укрепване на системите за киберсигурност (74 на сто)
- Намаляване на разходите (44 на сто)
Много финансови институции също така обмислят продажба на активи или кредитни портфейли (40 на сто), както и увеличаване на капитала (22 на сто).
Съмнения на ЕЦБ и бъдещи приоритети
ЕЦБ обаче изрази съмнения относно реалистичността на някои от плановете за действие при криза. Ефективността на банките може да бъде значително ограничена, ако множество кредитори едновременно се опитат да продават активи или да набират капитал на пазари, които вече са силно разклатени от криза.
Европейската централна банка ще продължи да комуникира активно с банките относно управлението на геополитическите рискове, което остава един от основните ѝ надзорни приоритети до 2028 г.
Като цяло, стрес тестът на ЕЦБ потвърждава способността на големите банки в еврозоната да издържат на сериозни външни шокове, но същевременно осветява критични области за подобрение, особено по отношение на управлението на ликвидността и реалистичността на кризисните планове. Този анализ е важен ориентир за поддържане на стабилността на финансовата система в условията на динамична глобална среда.
