Български филм с участието на Мария Бакалова тръгна по кината на 21 март. „Триумф“ на режисьора Петър Вълчанов ни връща към Царичина и търсенето на извънземна цивилизация. Българската национална телевизия е ко-продуцент.
Актрисата Мария Бакалова се завърна у нас, за да го представи пред родните си почитатели. Тя даде и интервю за БНТ, в което говори за филма и пътя към успеха.
– БНТ: Мария, добре дошла в България! Участвахте на премиерите на два филма на Sofia Film Fest. И може би това беше една от срещите, на които имахте и малко повече време да разговаряте с българската публика. Да се срещнете с нея. За какво най-много ви питат вашите почитатели тук?
– Мария Бакалова: Винаги е щастие да се върна, особено когато има и толкова важна причина. А в случая – две. Sofia Film Fest играе основна причина, защо аз изобщо се влюбих в киното. Не знам дали има сходни въпроси. Може би аз съм отворена да ми бъдат зададени неща, които вълнуват хората сами по себе си. Всеки си пита различно. Не знам.
– Вероятно най-много питат обаче за успеха.
– Аз вярвам, че всеки интуитивно знае какво е това, което жадува да прави. Всеки интуитивно знае своята посока. И понякога се изисква малко повече смелост, да дръзнеш, да я преследваш. Всичко друго е въпрос на време, на място и обстоятелства, които биха ти дали възможността да имаш така наречения късмет. Но късметът, ако ти нямаш подготовката, няма как да ти се покаже. Така си мисля аз.
– Една от премиерите беше тази на „Триумф“. Филмът беше показан на няколко световни фестивала. Беше и българското предложение за Оскар. Какъв е пътят, през който премина вече този филм? И какъв е триумфът, който той вече завоюва?
– Ние си говорихме по-рано, няколко месеца по-рано, точно покрай „Триумф“. И съм много щастлива, че се виждаме за първи път наживо. „Триумф“ е черна комедия, вдъхновена от реални събития, които са се случили в 90-те години в България. Всички сме чували за местността Царичина, всички знаят малко или много нещо, свързано с това. Когато българската армия започва да копае под земята в търсене на нещо свръхестествено. Дали ще е първият човек, дали ще е онова двуполовото, дали ще е нещо по-материално. Филмът задава много въпроси. И е интересно да видим как се приема и от българска публика, защото, както ти самата спомена, премиерата му беше в Торонто, на Торонто филм фестивал. И се прие много добре и много актуално за днес, много вярно за днес. Но на 21 март аз си мисля, че няма да се сдържа и може би ще се вмъкна тук-там някои прожекции в различни кина, без да оповестявам хората преди това или екипа, но обикновено това е практика навън. Ние се събираме актьори. Така правихме със „Стажантът“, така правихме и с „Пазителите на галактиката“. Събираме се някои актьори или понякога поединично и се появяваме в различни кина. Мисля, че това може би ще направим и тук.
– Какво харесвате във вашата героиня Слава?
– Много неща харесвам в моята героиня Слава. Обикновено се старая да не емпатирам на персонажите, които играя. То се случва неизбежно. Харесва ми това, че тя е дръзка. Харесва ми това, че тя си позволява да обикне. Тя си позволява да обикне образа на Пирина, образа на Маргита Гошева, когото тя припознава майка си. Майчина фигура. Не е задължително да бъде биологичен родител. Някой, когото ти искаш за свой ментор. Харесва ми това, че тя се впуска на 100% в тази свръхестествена акция, която се случва. И ми харесва, че е много честна. Тя не крие, тя не лъже. Тя казва нещата такива, каквито са през нейната призма. Реално Слава не казва нито една лъжа от самото начало до края. Просто хората понякога не я разбират.
– А направи ли ви по-интуитивна този филм?
– Със сигурност и съм благодарна. Аз помня, четейки сценария завършваше по различен начин. И ми се късаше сърцето, въпреки че това беше една от основните причини, защо си мечтах да бъда част от това. Сега се вълнувам какво всъщност ще се случи със Слава в бъдеще. Слава е едно такова чудато момиче, от което всеки може да се почуди. Защото, както наистина в момента говорим, тя има силна интуиция. Аз цял живот вярвам на интуицията си повече, отколкото на разума, на предразсъдъците, на допусканията, на това какво е правилно, какво е грешно. Но че дори повече от сърцето си.
– Да се върнем малко към Калифорния. Отново присъствахте на церемонията по връчването на Оскарите. Каква е атмосферата, която в момента чувствате вие самата в Америка, защото страната преживя големи промени. Първо с избора на президент, след това и с пожарите, които връхлетяха Лос Анджелис.
– Церемонията е празненство за кино. Празненство на киното и празненство на всички кинотворци. Та винаги е красиво да можеш да споделиш този момент с хората, които са почетени тази вечер. И хората, които са участвали във филми, които са отразени от годишната кампания на Оскар. Те са едни събития, които се случват в рамките на два месеца. От януари до март месец. Втори март беше последното събитие – наградите Оскар. И е красиво, защото всички се впускате в това приключение, което в един момент придобива малко по-различен облик. Защото започваш кампания, започваш промоция, започваш маркетингова стратегия. Но то не е лошо, защото когато на теб ти пука за проектът, в който си участвал, ти с радост говориш за това.
