България направи още две стъпки към влизане в еврозоната. Важните въпроси: Как ще се отрази еврото на джоба ни, на цените и на икономиката. Дейвид Караиванов потърси какъв е евро-опитът на Хърватия и Литва.
Еврозоната – 20 страни с единна европейска валута. Последната, присъединила сe е Хърватия. Преди да приеме валутата, балканската страна отчита висока инфлация – 13% на годишна база през ноември 2022 г. Смяната на куната с евро обаче оказва малко влияние – под 1% на месечна база в първите месеци на 2023 г. Оттогава доходите в частния и публичния сектор са се увеличили.
През декември 2022 г. средната брутна заплата е малко под 1400 евро, а нетната – малко над 1000. Две години и половина по-късно брутната е над 2000, а нетната – над 1400 евро. Към днешна дата работят приблизително 500 хил. души в публичния сектор – с 40% се е увеличила минималната им работна заплата.
Преподавателите в началните училища изкарват месечно 1500 евро, като най-високите заплати в образованието могат да достигнат до 2100 евро. Общопрактикуващите лекари изкарват средно 2500 евро. Най-високите заплати в държавните болници са двойно повече, в зависимост от академичните звания и статус.
Същевременно, за тези 2 години и половина има натрупана инфлация в потребителските цени от приблизително 14%.
„Инфлацията в Хърватия, както и в други страни, беше предизвикана от външни геополитически шокове – COVID-19, следпандемичния период, в който се увеличи търсенето, руската агресия срещу Украйна. Инфлацията е структурен проблем. Няма достатъчно производство на потребителски стоки, особено на хранителни продукти. Търсенето се увеличава неимоверно през летния туристически сезон, в който 20 милиона души идват в Хърватия. Търговците в сектора, разбира се, повишават цените. Но това няма общо с еврото“, обясни икономистът от Хърватия Дамир Новотни.
В другия край на Европа – в Литва, също като в България, валутен борд държи непроменен курса на литаса в продължение на 13 години. До 1 януари 2015 г., когато банкоматите пускат първите евробанкноти в страната.
В началото цените на стоките се повишават бързо и значително, казва пред bTV литовският журналист Роландас Агинтас, но уточнява:
“За 10 години имахме инфлация от 50-60%, но като погледнем извън Литва, може да видим същите проценти в съседните ни страни, които не плащат с евро. В широката общественост има мнение, че цените се покачиха заради еврото, но е много е трудно да се каже дали наистина това е причината. От друга страна, заплатите се увеличиха със 150%. Като цяло нашето общество стана много по-богато. Никога не е било толкова богато, колкото е сега”.
С валутен борд или без, кредитният рейтинг на Хърватия и Литва, се е повишил, което е довело до по-ниски лихвени проценти и повече чужди инвестиции. „Операцията по приемане на еврото в Хърватия беше перфектно организирана. Нямаше голям проблем, свързан с превалутирането. Беше плавен преход. Ако питаме днес хърватския народ, дали да върнем обратно куната като национална валута, сигурен съм, че 70% от хората ще кажат „Не, моля да останем в еврозоната“, каза икономистът.
Ако в някоя държава дойде на власт някой лунатик, винаги е добре той да бъде извън фискалната политика. Не съществува риск да обезцени валутата или да направи откачени неща. Когато имате евро, вие предпазвате парите в собствения си джоб от такива безотговорни политици. Младите поколения вече не помнят друга валута освен еврото. Толкова сме свикнали с него, че въпросът за валутата в Литва отдавна не е актуален“, обясни журналистът, пишат от петел.бг.
По данни на Световната банка, откакто е в еврозоната, Хърватия отчита между 3 и 4% растеж на брутния си вътрешен продукт. А Литва е удвоила своето богатство за последните 10 години.
