Кредитите растат с по-бързи темпове от депозитите на домакинствата, показват последните данни на централната банка.
Към края на март кредитите на домакинствата са над 48 млрд. лв. На годишна база те нарастват с 20%.
Най-голям е делът на заемите с размер от 100 000 до 250 000 лв. Те са почти една трета от всички кредити. След тях са тези между 50 000 и 100 000 лв. Размерът на депозитите в края на март нараства на годишна база с 11.4%. – т.е. домакинствата държат в банките 90 млрд. лв.
Според данните на БНБ най-много са влоговете от 50 000 до 100 000 лв. След тях са от 100 000 до 200 000 лв.
Емил Данов има кредит за 8 години и казва, че изплащането му е трудно, защото цените на стоките в магазина не спират да растат. Спорен анализаторите българите ще продължат да теглят кредити и през следващите месеци.
От една страна, доходите на домакинствата растат, а от друга – лихвите на банките по ипотечните продукти остават ниски.
„Самият темп на нарастването цените на имотите донякъде стимулира търсенето на кредитирането от гледна точка на това, ако не купя сега след няколко месеца или след една година, може изобщо да не мога да купя, защото ще станат непосилни като цени“, коментира финансовият анализатор Иван Стойков. Анализите на експертите сочат, че за жилищен кредит от 200 000 лв. и срок на погасяване от 25 години при средните за пазара лихва месечната вноска ще бъде малко над 897 лв.
При потребителски кредит от 30 000 лв. и срок на връщане 10 години, месечната вноска към банката ще бъде 380 лв.
Според икономисти ръстът на депозитите се дължи на ниската финансова култура на българина, които не познава по-сложни инвестиционни инструменти за съхранение на парите си.
Инфлацията обаче остава по-висока от доходността на депозитите:
Прогнозите на експертите са лихвите по кредитите и депозитите да останат ниски до края на годината.
