Понякога, поглеждайки назад към неуспешните си връзки, с изненада се озоваваме в ситуация, в която си мислим: „Но точно така се държеше баща ми!“ или „Аз копирам грешките на майка ми!“
Звучи ли ви познато?
Това не е просто съвпадение, а проява на мощни семейни сценарии, невидими програми, заложени в детството.
Семейната система е нашият първи и най-важен „учебник“ по любов.
Ние попиваме не само думи за това кое е добро и кое е лошо, но и несъзнателно научаваме модели на поведение, начини за реагиране на конфликти и модели на комуникация между партньорите.
Детето, наблюдавайки родителите си, си формира представа как „трябва“ да изглеждат взаимоотношенията, как се изразяват чувствата, как се решават проблемите.
Дори ако тези модели са били болезнени или разрушителни, те стават навик и следователно, в известен смисъл, „безопасни“.
Психологически е по-безопасно да следваш познат, макар и неравен, път, отколкото да прокопаваш напълно нов в непознатото.
Защо възпроизвеждаме негативни сценарии? Първо, това се случва автоматично, извън зоната на осъзнаване.
Поведението, научено в детството, изглежда е единственото възможно или „правилно“ поведение, дори ако логически разбираме неговата вреда. Второ, действа феноменът „семейна лоялност“.
Несъзнателно можем да повторим съдбата на родителите си, за да останем в психологическа връзка с тях, да усетим своята принадлежност.
Понякога това е опит да „преиграем“ миналото, да коригираме родителските грешки в собствените си взаимоотношения, но несъзнателно избираме партньори, подобни на родителите си, и сценарият се повтаря.
Конкретни примери?
Това може да бъде избор на емоционално недостъпни партньори (ако родителят е бил такъв), влизане в съзависими връзки с елементи на контрол или жертвоготовност, повтарящи се сцени на ревност, кавги „на публично място“ или дори избор на партньори със склонност към зависимости (алкохол, хазарт), ако това е било налице в родителското семейство.
Може несъзнателно да провокираме познати конфликти или да толерираме неприемливо отношение, защото то отговаря на нашия вътрешен „любовен сценарий“.
Прекъсването на този цикъл е възможно, но изисква работа. Първата и най-важна стъпка е осъзнаването. Осъзнаването: „Да, повтарям познат модел.“
Анализирайте родителските си взаимоотношения, разберете какви модели сте възприели и ги прегледайте критично.
Терапията е мощен инструмент за работа с тези дълбоко вкоренени нагласи. Тя помага да отделите истинските си нужди и желания от наложените семейни сценарии, да се научите да изграждате здравословни граници и да избирате партньори въз основа на настоящия, а не на миналия опит.
Това е начинът не просто да повтаряте грешките на родителите, а съзнателно да изграждате свои собствени, по-щастливи взаимоотношения. Възможно е.
