Нощта срещу Великден е специално време, изпълнено с мистерия, тишина и очакване на чудо. Вярва се, че в тази нощ небето се отваря и молитвата звучи особено силно. Ето защо вярващите се събират в църквите за великденските служби – те не спят, а бодърстват, поздравявайки Възкресение Христово с чисти мисли и светла душа.
Според старите поверия се смятало, че нощта срещу Великден не бива да се спи, иначе ще си навлече нещастие на главата – годината ще премине в мързел и суета. Освен това в селата вярвали, че тази нощ по земята ходят ангели и всеки, който не спи, може да си намисли най-съкровеното желание – и то непременно ще се сбъдне. Казаха още, че който заспи може да заспи от късмет и щастие.
Но ако човек не си легне вечерта преди Великден, той ще открие начин за решаване на трудни житейски проблеми, над които дълго време си блъска главата, но не може да намери начин да ги реши.
Но не става въпрос само за знаци и традиции. Великденската нощ е време на тишина, когато целият свят сякаш застива в очакване на светлината. Дори вятърът утихва, звъняща тишина пада над гората, птиците не пеят, животните не издават звуци и най-неспокойните и бурни реки започват да текат плавно и спокойно.
Това е момент да спрете, да усетите живота, да се помолите, да помислите за любимите хора, за себе си. В нощи като тази се случват чудеса – и наистина не искате да ги пропуснете.
