Петдесетница (Петдесятница, Пятидесятница) или Ден на Света Троица, е един от най-големите християнски празници и сред подвижните такива. Той прославя явяването на Светия Дух върху апостолите на 50-ия ден след Възкресението (Великден).
Тази година празникът се пада на 23 юни, неделя.
На Петдесетница се празнува рожденият ден на Христовата църква. На този ден Иисус Христос основава църквата си на земята чрез пращането на Светия Дух.
Според библейското предание на 50-ия ден след Пасха в Йерусалим било пълно с поклонници, дошли за големия юдейски празник, посветен на Божието законодателство на планината Синай.
Дванайсетте Христови апостоли и Божията майка били събрани на молитва в къщата, където преди 50 дни вечеряли преди Пасха заедно с Христос.
Апостолите се изпълнили със Светия Дух и започнали да славят Бога на всички езици, които дотогава не знаели.
Пламъците били видимият знак за въздействието на Светия Дух върху Христовите ученици, на които била дадена силата да проповядват Христовото учение на всички народи. Така били поставени основите на Църквата, затова и празникът Петдесетница се смята за неин рожден ден.
Празникът Петдесетница се нарича също и Света Троица, тъй като слизането на Светия дух преобразява не само апостолите, но и всички присъстващи, които повярвали в Христа и приели Светото кръщение.
В Православната църква Петдесетница вечерната служба и утринното богослужение се съединяват (след света литургия се извършва вечерня). Четат се специални коленопреклонни молитви и в храмовете се хвърля шума (листа от храсти и дървета) като символ на вихъра на Светия Дух.
С молитвите се припомнят починали родители и братя.
Какво задължително се прави на Петдесетница?
На Петдесетница къщите и църквите се украсяват с брезови клонки, цветя и трева. Този обичай идва от старозаветната църква, когато къщите и синагогите са били украсявани със зеленина в памет на това как всичко е цъфтяло и се раззеленявало на планината Синай в деня, когато Мойсей е получил скрижалите на закона.
Принася се и курбан, а на гробищата се носят ястия, цветя и се прелива с вино, както на задушница.
Други страни имат свои собствени традиции за Троицата. Така в Италия, например, на този ден се разпръскват розови листенца, а във Великобритания има шествия, придружени от духови оркестри.
На този празник основният съвет за православния човек е да се придържа към християнските обичаи: да посети църква, да вземе причастие, да подкрепя другите и да прекарват време със семейството и приятелите си.
Празникът трябва да се проведе в семейния кръг, защото, според народните убеждения, тези, които живеят заедно, ще преодолеят временните трудности. Тези, които се съберат около масата като голямо семейство, ще бъдат щастливи цяла година.
Не забравяйте да запалите и свещ в памет на починалите роднини. Това помага за получаване на родова защита
На Петдесетница не може да работите. Тези, които нарушават забраната, ги грозят проблеми. Забраната се отнася за ръкоделие, работа в двора, полето и градината.
Не е възможно да се копае земята в деня на празника, в противен случай реколтата ще бъде загубена, а този, който наруши забраната, е заплашен не само от глад, но и от други проблеми, пишат от Жената.
Смята се, че предсказанието за Троицата е най-надеждно. Освен това, сбъдването на желанията ще се случи, ако те идват от сърцето и не съдържат алчност.
Поверията казват, че ако в къщата има билката девесил, никакво зло няма да влезе в дома и няма да може да навреди.
В деня на празника се събират брезови клонки. Смята се, че те съдържат лечебна сила, която помага за изгонване на заболявания и болести.
Ореховите листа също имат важно значение в традициите, свързани с отбелязването на Света Троица.
Тъй като се вярва, че душите на починалите са пуснати на Великден и се прибират на Спасовден, Света Троица или Свети Дух, в някои райони като Родопите, Тракия, Странджа на тези празници жените носят свежи орехови листа, разстилат ги върху пода на църквата и коленичат върху тях, затваряйки очите си.
Вярва се, че по този начин те „могат да чуят или да видят“ починалите си близки или светците. След литургията тези листа се носят на гробищата и се разстилат по гробовете – „за да правят сянка на починалите“.
В Ловешко вместо орехова шума в църквите се носят липови листа и клони и се коленичи върху тях, а след това също ги отнасят на гробищата.
В селата в Троянско наричат Петдесетница „празник на липата“, защото в този ден дърветата обръщат листата си надолу. На излизане от църквата след празничната литургия хората преминават под венец от липови клони „за здраве“
