Проект на решение за задължаване на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите да разработят пътна карта за усъвършенстване на пенсионния модел в шестмесечен срок, предлагат депутати от ГЕРБ, БСП и ИТН.
Вносители на проекта за решение са народните представители Деница Сачева, Галя Василева, Илиана Жекова, Нина Борисова, Биляна Иванова и Цветан Предов.
През 2024 година бяха изготвени четири ключови документа във връзка със състоянието на пенсионната система в България – Анализ на системата на задължителното пенсионно осигуряване, изготвен от Министерството на труда и социалната политика, Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване, приет от Икономическия и социален съвет, Годишен актюерски доклад на Националния осигурителен институт за 2024 година и Проучване на обществените нагласи за съществуващата пенсионна система, проведено от Националния център за парламентарни изследвания при Народното събрание, отбелязват вносителите.
Те посочват, че всички документи подчертават необходимостта от осигуряване на дългосрочна финансова стабилност на пенсионната система, като се обръща внимание на демографските промени и тяхното въздействие върху разходите за пенсии.
Повишаване адекватността на пенсиите, преразглеждане на възрастта за пенсиониране и на параметрите на осигурителните вноски
В изготвените през 2024 година документи има консенсус относно необходимостта от повишаване на адекватността на пенсиите, за да се гарантира достойно ниво на живот за пенсионерите. Препоръчва се провеждането на реформи, които да подобрят ефективността и устойчивостта на пенсионната система, включително преразглеждане на параметрите на осигурителните вноски и на възрастта за пенсиониране, посочват народните представители.
Според тях има голямо съвпадение в предложените мерки за усъвършенстване на пенсионната система – пенсионна възраст, размер на осигурителните вноски и тяхната събираемост, управление на т.нар. Сребърен фонд, спазването на принципа принос-права, извеждането от бюджета на държавното обществено осигуряване на разходите с характер на социално подпомагане и др.
Всичко това налага и предполага, 25 години след началото на реформата в пенсионната система и въвеждането на тристълбовия пенсионен модел, при идентифицирани вече състояние, проблеми и предложения за усъвършенстването ѝ, да бъде разработена Пътна карта с определяне на действия по усъвършенстването на пенсионната система във времеви диапазон, пише в проекта на решение.
Предлагаме срокът за разработване на Пътната карта да бъде шестмесечен, след което тя да бъде обсъдена в Комисията по труда и социалната политика и в Комисията по бюджет и финанси. Считаме, че водеща и координираща роля в този процес следва да имат министърът на труда и социалната политика и министърът на финансите, посочват народните представители.
БТА припомня, какво пише в четирите документа от миналата година, цитирани в проекта на решение на народните представители.
Какво се предлага в анализа на системата на задължителното пенсионно осигуряване, изготвен от Министерството на труда и социалната политика
В анализа на Министерството на труда и социалната политика се предлага премахване от пенсионната формула на елементи, които не отразяват приноса на осигуреното лице в пенсионната система, като отпадане на „ковид-добавка“, която се включва след 1 юли 2022 г. в размера на всяка нова пенсия. Повишаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“, разработване на механизъм за определяне на минималния и на максималния осигурителен доход, насърчаване на работодателите да наемат на работа хора от уязвими групи, както и насърчаване на хората от уязвими групи за по-активно поведение на пазара на труда, са също сред предложенията на ведомството в анализа от 2024 година.
Включване на пенсиите, несвързани с трудова дейност, в системата за социално подпомагане, както и премахване на тавана на пенсиите, са сред предложенията на МТСП.
Годишен актюерски доклад на НОИ за 2024 година
Прогнозите показват, че и в средносрочен, и в дългосрочен план, при параметрите на действащото законодателство, зависимостта на ДОО от държавния бюджет ще продължи да нараства, сочи извод в актюерския доклад на НОИ за 2024 година.
Демографските процеси ще са основният източник на финансова нестабилност за ДОО. Населението на България ще застарява, числеността на хората в трудоспособна възраст ще намалява за сметка на населението над трудоспособна възраст. Очаква се, че до 2070 г. делът на хората на 65 и повече години да достигне до 30,8% от населението при 21,6% през 2023 г. И ако през 2023 г. на 100 лица в трудоспособна възраст (15-64 г.) се падат 34 лица на 65 и повече години, то през 2070 г. те вече ще са 55. Ще нараства и средната продължителност на живота, пише в доклада.
За ДОО застаряването на населението води до намаляване броя на хората, които правят вноски в системата за сметка на онези, които черпят права от нея. Стойността на т.нар. „системен коефициент на зависимост“ (брой на пенсионерите с пенсия за трудова дейност на 100 осигурени лица) към момента е 68 и ще се задържи на тази стойност докъм 2040 г., след което ще започне да нараства, достигайки до около 80 пенсионери на 100 осигурени лица в 2060 г., пише в доклада.
При параметрите на действащото законодателство, разходите за пенсии от БВП ще нарастват и ще надхвърлят 11% през следващите няколко години. След това те започват слабо да намаляват, но остават трайно на нива между 10% и 11% за целия прогнозен период.
По-строгите изисквания за достъп до пенсия, водещи до дългосрочно намаляване броя на пенсионерите – до 2037 г. законоустановената пенсионна възраст за най-масовата трета категория труд трябва да достигне 65 години и за мъжете, и за жените, а още през 2027 г. изискуемият осигурителен стаж да бъде 37 години за жените и 40 години за мъжете. Затова и се прогнозира, че броят на пенсионерите с пенсия за трудова дейност ще намалява, като от около 1 971 400 души през 2023 г., през 2070 г. броят им ще достигне 1 677 800 души, се отбелязва в доклада.
Прогнозите показват, че от сегашните си нива от около 55%, в следващите десетилетия средната пенсия в ДОО ще замества все по-малка част от средния брутен осигурителен доход, достигайки до около 43-44%.
От осигурителния институт разглеждат две варианта за справяне със зависимостта
Първият предвижда постепенно увеличение на осигурителните вноски към първия стълб с общо 5 пр. пункта, достигайки 19.8% през 2045 г. Другият вариант, според НОИ, е промяна в т. нар швейцарско правило за осъвременяване на пенсиите, което понастоящем представлява увеличение със сбора от 50% от нарастването на средния осигурителен доход и 50% от индекса на потребителските цени. Предложената промяна е пенсиите да се осъвременяват единствено с инфлацията
Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване на Икономическия и социален съвет
Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст трябва да се определя така, че да се поддържа жизнеспособна социалнозащитната функция на пенсионната система, смятат от ИСС.
Това може да бъде постигнато чрез различни варианти: чрез увеличаване на минималния размер с темпа на нарастване на осигурителния доход или медианния домакински доход, или чрез обвързване на минималния размер на пенсията с линията на бедност за страната или с друг обективен измерител (например в Чехия няма минимален, а базов размер, който се определя като 10% от месечната средна работна заплата за страната; в Словакия минималният размер на пенсията е 145% от т.нар. „социален минимум“ и т.н.)
Всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула (без превръщане) да бъде с по-голям принос за размера на новоотпуснатите пенсии, посочват още от ИСС. Възможен вариант е „тежестта“ на година стаж да достигне 1,65% до 2040 г., започвайки от 1,45% през 2028 г. и увеличение с 0,05 пункта на всеки три години след това. Това ще позволи поддържане на коефициент на заместване на дохода, от който е отпусната пенсията, от около 50% за продължителност на осигурителния стаж от 40 г. (без превръщане) за всяка кохорта, пенсионирали се след 2027 г.; Максималният размер на пенсията ежегодно да се осъвременява поне с процента, с който се осъвременяват пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на преходната година.
За да могат осигурените лица с по-високи възнаграждения и доходи от трудова дейност да бъдат стимулирани да участват в системата, те също трябва да имат възможност да получат адекватно равнище на заместване на доходите. Поради това е необходимо ежегодно осъвременяване на т.нар. таван на пенсиите, се посочва в анализа.
Предлага се законодателно да се регламентира, че равнищата на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ и за дългосрочните осигурени рискове следва да бъдат обект на преоценка поне веднъж на всеки между три и пет години.
Изводи от проучването на обществените нагласи за съществуващата пенсионна система, проведено от Националния център за парламентарни изследвания при Народното събрание
Извод от проучване, проведено в периода 13-26 февруари 2024, на Националния център за парламентарни изследвания при Народното събрание сочи, че според значим дял от пълнолетните български граждани, запознати с принципите на пенсионната система (40%), пенсионната политика в България трябва да се промени така, че размерът на пенсиите да се определя единствено от осигурителния принос, а пенсионерите с ниски пенсии да получават добавки по линия на социалното подпомагане. Мярката е посочвана най-често от респонденти, които са доволни от получаваната от тях пенсия, на възраст над 50 г., живеещи в областните центрове (с изключение на столицата).
Проучването е представително за пълнолетното население на страната.
Интервюирани са 1000 пълнолетни български граждани. Извадката е двустепенна, гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката, стратифицирана по местоживеене. Метод за подбор на респондентите: по метода на полустандартизираното faceto-face интервю, респондентите са интервюирани по домовете им. Подборът на респондентите в домакинствата е извършен по модифициран метод на Лесли Киш (най- близка рождена дата).
С относителни дялове малко над една четвърт от запознатите с пенсионната система са посочени и следните мерки, които биха подобрили пенсионната политика на страната: да се преустанови политическата намеса в пенсионната система (посочена от 27%), да се създадат допълнителни стимули за хората, инвестиращи в частни доброволни пенсионни фондове (посочена от 27%), да се създаде фонд „Дългосрочна грижа“, който да подпомага пенсионери с ниски доходи (посочена от 26%).
Значително по-ниски са дяловете на респондентите, според които следва да се премахне минималната пенсия (15%), да се промени съотношението на вноските между ДОО и ДЗПО (14%), да се ограничи ранното пенсиониране (14%) и социалната пенсия за старост да се извади от пенсионната система (13%). Най-малко популярно е предложението за увеличаване на пенсионноосигурителната вноска, посочено като належаща промяна от 11% от респондентите.
