Сирни Заговезни, известен още като Сирница или Сиропустна неделя, се отбелязва в последната неделя преди началото на Великия пост. Това е време, в което хората за последен път се наслаждават на храни като сирене, яйца, мляко и млечни продукти, които са забранени по време на постите. Празникът се чества точно 7 седмици преди Великден и тази година ще бъде на 02 март.
Този ден има дълбоки корени в българската традиция и съчетава религиозни и народни обичаи, които са запазени през вековете. Името на празника идва от думата „сирни“, която обхваща млечните храни, консумирани преди постите.
Традиционната вечеря
Семейството се събира на богата трапеза, която напомня на празничната вечеря на Бъдни вечер. На масата се поднасят разнообразни ястия, сред които сирене, яйца, вита баница, печена риба, бяла халва с орехи или фъстъци, вино и ракия. Вечерята е символ на последното обилно хранене преди строгия пост.
Тази вечер е не просто повод да се насладим на вкусната храна, а момент, в който семейството се събира заедно, за да отдаде почит на традициите и да засили връзките помежду си.
Прошката
Една от най-важните традиции на празника е ритуалът на взаимната прошка. Най-младите членове на семейството първи искат прошка от най-възрастните, като казват: „Прости ми!“. Възрастните отговарят с: „Простено да ти е!“. След това възрастните искат прошка от по-младите, което подчертава значението на помирението и единството в семейството.
В различни региони на България празникът е известен и като Прошка или Прочка, което още повече подчертава неговата същност. Смята се, че прошката носи душевно пречистване и създава хармония в отношенията между хората.
Посещения при Кумове и Кръстници
Традиционен обичай е кумците да посещават кумовете си, а кръщелниците – своите кръстници. Те носят дарове като погача, баница и вино, с които изразяват своята благодарност и почит. В замяна получават яйца или малки подаръци, като също така искат прошка. Тази практика укрепва семейните и духовните връзки и се смята за важна част от празничния ден.
През последните години към традиционните дарове се добавят и лимони или портокали, които символизират здраве и благополучие. Това гостуване се правят в следобедните часове преди вечерята.
Обичаи
Един от най-интересните обичаи на този ден е „хамкането“. Парче бяла халва или варено яйце се връзва с червен конец и се завърта над масата. Всички участници с ръце, поставени на гърба, се опитват да хванат парчето само с уста. Обичаят носи веселие и символизира благополучие и здраве.
След играта конецът се запалва, като всяко горене се нарича на член от семейството. Начинът, по който гори конецът, се тълкува като предсказание за съдбата на човека през годината.
Огньове
Паленето на огньове е съществена част от празника. Огньовете, наричани сиреници, символизират пречистването на околната среда и изгонването на злите духове. Хората прескачат пламъците, вярвайки, че това ще ги предпази от болести и ще донесе здраве и късмет.
В някои региони се практикува и въртенето на огнени факли от слама, което според вярванията прогонва вредители като бълхи. Освен сирениците, палят се и други видове огньове като ойлалия (каче с катран), оратници (разцепени дървета със слама) и оруглици (кошове, намазани с катран).
Очистване и плодородие
Децата и младежите също участват в ритуали по очистване на нивите, вярвайки, че това ще донесе берекет и плодородие през годината. Тези обичаи показват тясната връзка между хората, природата и духовния свят.
Символика
Сирни Заговезни е празник, който съчетава духовна чистота, помирение и обновление. Той ни напомня за значението на прошката, връзката с природата и силата на общността. Древните обичаи, съхранени през вековете, ни показват как вярата и ритуалите укрепват социалното и духовното единство.
Празникът съчетава елементи на религиозното и народното вярване, като ни напомня, че прошката е най-силното средство за постигане на вътрешен мир и хармония, пише actualno.com.
Какво не се прави на Сирни Заговезни
Традициите на големите празници са спазват строго, но и забраните не са малко. Така е и на Сирни Заговезни. Целта на тези забрани е да могат хората да се отдадат изцяло на празника и обредите, свързани с него, за да почувстват ефекта от всичко, да се изпълнят с радост, вяра и удовлетворение и пречистена душа да поемат по трудния път до времето на Възкресението Христово.
Основната забрана на този ден е да не се върши никаква домакинска работа. Подобно на всички църковни празници, така и на Сирни Заговезни домакините не могат да вършат нищо в къщата, различно от ангажиментите по обредите на празника. Разбира се, жените могат спокойно да си готвят празничните ястия, те също са част от празничните ритуали. Не могат, обаче да чистят и перат. Това трябва да се направи максимум ден преди светлия празник.
На Сирни Заговезни: Защо ритуално се прескача огън?
Строго забранена е и работата на полето или в градината, колкото и хубаво да е времето. Всеки тежък труд, който не е включен в обредите за празника, е забранен.
Преденето, тъкането и шиенето също не са разрешени на този ден. Има вярване, че ако нарушите тази забрана, ще удари градушка и ще съсипе посевите на нивата или реколтата в градината.
Друго строго правило за този празник е това, че нямате право да откажете даване на прошка, ако ви е поискана. Дори и да не ви дава сърце да простите, не трябва да го изричате. Достатъчно е да не казвате „Прощавам ти“, а „Простено да ти е! Господ да прощава“. Всеизвестно е, че получаването на прошка е еднакво полезно и пречистващо като и даването на такава. Според писаното в Библията, Господ няма да прости греховете на този, който не дава прошка на Сирни Заговезни.
Недопустимо е на светлия празник да се разменят обиди, да има кавги, да се вихрят конфликти, да се правят провокации.
Забранено е и поднасянето на ястия с месо на празничната трапеза. С тях се приключва седмица преди това, на Месни Заговезни.
Какво никога не се прави на Сирни Заговезни?
Не се редят пищни трапези, всичко е само в тесен семеен кръг.
Някъде дори се избягва миенето на съдовете след вечерята. Така се спазва правилото да не се извършва домакинска работа. В други региони пък домакинята се стреми да измие всичките си съдове, особено тези, в които предните дни е готвено месо. Така всичко се пречиства за Великия пост.
Родителите на момите не трябва да се противят на това, че в дворовете им ще се хвърлят стрели. Те трябва да премахнат всичко, което може да се запали.
