Когато Елена се премести в апартамента на съпруга си, тя се надяваше, че ще успее да намери общ език с майка му, която живееше с тях.
Но вместо семейна идилия, започнаха ежедневни конфликти. Свекървата се намесваше във всичко, докарваше Елена до срив, а след това се обиждаше, ако тя повишаваше тон. В интервю тя сподели откровено през какво е преминала.
Как започна животът ти със свекърва ти под един покрив?
Всичко започна, когато със съпруга ми се оженихме преди две години. Нямахме собствен апартамент, но майка му живееше в просторен тристаен апартамент и той предложи да се преместим при нея. Не бях във възторг, но си помислих, добре, нека опитаме.
В началото свекърва ми се стори мила – приготви ни вечеря и ни попита как сме. Но след няколко седмици кошмарът започна. Тя започна да контролира всяка моя стъпка: как готвя, как чистя, дори как се обличам.
Какво точно те дразни най-много в поведението ѝ?
Тя се намесва във всичко. Например, аз готвя вечеря, а тя стои до мен и коментира: „Няма достатъчно сол, слагаш твърде много месо, не миеш тенджерата както трябва.“ Опитах се да мълча, но това се случва всеки ден!
Тя също така пренарежда нещата ми, „защото е по-удобно“. Един ден намерих документите си в нощното ѝ шкафче – тя реши, че там е мястото им. И ако кажа нещо, тя превърта очи и въздъхва, сякаш съм неблагодарен.
Как те кара да повишаваш тон?
Тя знае как да докосва. Например, мога да работя цял ден, да се прибера уморена, а тя започва: „Защо не изглади ризите на сина си? Нямаш деца, какво изобщо правиш?“
Търпя го, но когато се случва отново и отново, губя самообладание. Крещя, че не е нужно да бъда нейна слугиня. И тук тя се обръща към жертвата: „О, те повишават тон към мен, но аз само исках да помогна.“ И тогава тя се оплаква на съпруга си, че съм груба.
Как реагира съпругът ви на тези конфликти?
Той се опитва да бъде миротворец, но това не помага. Той казва: „Ами, тя е майка, бъди търпелива.“ Виждам, че му е трудно, той ни обича и двамата. Но той не разбира какво е за мен да живея под нейния прицел.
Понякога той я моли да не се меси, но на следващия ден тя се връща към старите си навици. Той дори ми предложи да „бъда по-мек“, но как мога да бъда мек, когато съм доведен до краен предел? Чувствам, че по-често е на нейна страна и това боли.
Опитвала ли си се да говориш директно със свекърва си?
Да, няколко пъти. Седнах с нея и спокойно ѝ обясних, че ми е трудно, че искам да живея собствения си живот. Тя кима, обещава да не се меси, но няколко дни по-късно всичко е различно.
Един ден предложих да си разделим домакинската работа, за да не се пресичат пътищата ни. Тя се съгласи, но след това все пак се намеси в моите работи, казвайки: „Аз знам по-добре как трябва да бъде.“ След такива разговори се чувствам още по-зле, защото тя се преструва, че си измислям проблема.
Как тези спорове влияят на живота ви?
Постоянно съм на ръба. Страх ме е да вляза в кухнята, да не чуя още една забележка. Не си почивам вкъщи, просто чакам тя да каже нещо. Това се отразява на здравето ми – започнах да получавам главоболие и не мога да спя добре. Със съпруга ми също започнахме да се караме по-често, защото си го изкарвам на него.
Понякога си мисля: може би съм лоша снаха? Но после осъзнавам, че просто не мога да живея в такъв стрес.
Обмисляли ли сте да се преместите?
Разбира се. Умолявах съпруга ми да наеме апартамент, дори и малък. Но той казва, че е скъпо и мама ще се обиди, ако си тръгнем. Предложих му да тегли ипотека, но той още не е готов. Той също се страхува, че майка му ще остане сама, въпреки че е здрава, активна жена и може да се справи сама.
Чувствам се в капан: или да я толерирам, или да разруша семейството. Това е ужасен избор.
Как се справяш с емоциите си, когато тя се разстрои след твоите изблици?
Трудно. В началото се чувствам виновен, защото тя плаче и казва, че не я уважавам. Но после си спомням как ме подлуди и се ядосвам още повече.
Опитвам се да излизам от вкъщи, когато е наистина непоносимо – разхождам се, обаждам се на приятелите си. Съветват да не се реагира, но това е все едно да игнорираш комар, който ти бръмчи в ухото. Понякога плача в банята, за да не ме види никой. Помага да се изпусне парата.
Какво мислиш за бъдещето? Можеш ли да продължиш да живееш така?
Честно казано, не знам. Обичам съпруга си, но този живот ме съсипва. Дадох си година да намеря решение – или се местим, или аз си тръгвам. Не искам да се развеждам, но не мога да продължавам така.
Понякога си мечтая, че тя сама ще реши да се премести, но това е малко вероятно. Засега се опитвам да бъда по-спокоен, но всеки ден е изпитание.