Дете, което моли да остави лампата включена в стаята, докато заспива, или възрастен, който е готов да се откаже от повишение, само за да избегне да говори пред колеги.
Страховете изглеждат различни, но корените им често се връщат към едни и същи психологически механизми.
Защо някои хора се тревожат в тъмното, докато други се тревожат, когато публиката ги гледа?
Страхът от тъмнината обикновено се свързва с древни инстинкти. При липса на светлина, мозъкът ни губи основния си източник на информация – зрението.
В древността това е правело човек уязвим за хищници, така че тревожността в непрогледния мрак е помагала за оцеляване.
Днес, дори знаейки, че няма опасност, подсъзнанието продължава да „довършва“ рисуването на заплахи: скърцането на дъските на пода се превръща в стъпки на неканен гост, а сянката на стол – в странна фигура.
Това е особено очевидно при децата, чието въображение все още не отделя фантазията от реалността. Понякога страхът продължава и в зряла възраст, ако в миналото е имало травматични събития, свързани с изолация или неизвестното.
Страхът от публично говорене, от друга страна, не е свързан с физически заплахи, а със социални рискове. Човекът е колективно същество и в миналото отхвърлянето от племе е можело да означава смърт.
Сега страхът от това да бъдеш съден, осмиван или да се провалиш активира същите части на мозъка, както и реалната опасност. Преди да излезете на сцената, пулсът ви се ускорява, дланите ви се потят и мислите ви се объркват – това е реакцията „бий се или бягай“.
Мозъкът възприема публиката като потенциален „съдия“, чието мнение влияе върху статуса, кариерата или самочувствието.
Дори ако умът разбира, че последствията от грешката не са фатални, подсъзнанието изпада в паника: „Ами ако ме изключат от групата?“
Интересното е, че и двата страха се засилват от загубата на контрол. В тъмното не контролираме пространството, а на сцената не контролираме реакциите на другите хора.
Това създава чувство на безпомощност, което мозъкът се опитва да компенсира с хипербдителност.
Например, в тъмното човек се вслушва във всяко шумолене, а преди представление разиграва десетки негативни сценарии в главата си.
Въпреки това, има и разлики. Страхът от тъмнината често се появява, когато сте сами, докато страхът от публично говорене, напротив, се появява в присъствието на други хора.
Първото е вкоренено в биологията, второто – в социалните норми. Но и двете явления имат едно общо нещо: те не са ирационални. Дори ако заплахата е въображаема, емоциите са реални.
Тези страхове могат да бъдат преодолени чрез постепенна адаптация. Например, едно нежно запознаване с тъмнината може да помогне за намаляване на тревожността: започнете с приглушени светлини, изследвайки стаята, така че мозъкът да се убеди в безопасност.
При страх от публично говорене е ефективно практикуването на малки стъпки – първо говорене сред приятели, след това пред малка аудитория.
Важно е да се помни, че страхът не е слабост, а еволюционен инструмент, който просто трябва да бъде преконфигуриран.
В крайна сметка, независимо дали в тъмна стая или на сцена, ключът към спокойствието е да разберем, че истинската опасност рядко отговаря на очакванията ни.
Това означава, че има шанс да се научите да преговаряте със страха си, вместо да бягате от него.