Животът на 35-годишния инженер Алекс се е превърнал в омагьосан кръг от тревоги, дългове и безсънни нощи. Някога стабилен и подреден, днес той усеща как основите на ежедневието му се рушат под натиска на нещо, което никога не е очаквал — неконтролируемото харчене на съпругата му.
Когато се запознава с Елена, тя го пленява с усета си към естетиката и жизнерадостта. Женени са вече седем години. През първите от тях нещата изглеждат нормални — понякога ще си купи нова рокля, понякога нещо за дома. Всичко – в рамките на възможното. С времето обаче нещата започват да се променят. „Първо бяха козметика, дребни неща, аксесоари“, разказва Алекс. „После — уреди, мебели, онлайн курсове. Повечето от тях – купени на кредит.“
Онова, което превръща неудобството в проблем, е фактът, че кредитите са често на негово име. „Имаше лоша кредитна история. А аз… аз ѝ вярвах. Доверих ѝ се.“ И докато Алекс се мъчи да балансира между ипотеката, лизинга за колата и новите вноски, вратата звъни с нови пратки. В един момент открива, че дори кутиите се крият, а покупките се представят за „стари“ или „подаръци“.
Разговорите? Многобройни. Всеки от тях завършва с обещания, сълзи или обвинения. „Казва, че не ѝ давам да живее. Че тя също работи, макар доходите ѝ да не покриват и част от това, което харчи.“ Предложението да затворят кредитните ѝ карти води до сцена. „Обвини ме, че я контролирам. А аз просто се опитвам да спася това, което ни е останало.“
Това се отразява тежко не само на бюджета, но и на отношенията между двамата. Алекс се чувства изтощен, а ежедневните напрежения отдалечават съпрузите все повече. „Почти не говорим вече. Освен за пари.“ Той усеща, че за нея покупките са начин за бягство – бърз прилив на удоволствие, който скоро отшумява, оставяйки след себе си поредния дълг.
И все пак, въпреки всичко, Алекс не се отказва. Той търси изход. Мислил е за помощ от семеен терапевт — тя отказва. Обмисля среща с финансов консултант — страхува се, че тя няма да съдейства. Вътрешно е разкъсан между любовта към жената, с която е градил мечти, и желанието да спаси себе си от финансовия колапс.
„Все още я обичам. Но не мога да живея така вечно.“ Затова сега планира да отдели доходите си, да започне отначало – с граници. Може би с ултиматум. Може би с последен шанс.
Историята на Алекс не е изолиран случай. Тя е предупреждение – за това колко лесно един навик може да се превърне в разрушителна зависимост. И за цената, която плаща не само този, който харчи, а и този, който мълчи, плаща и се надява.